Leichte Kampfwagen I
от Уикипедия, свободната енциклопедия
LK.I Leichte Kampfwagen Тактико-технически данни |
|
---|---|
опитен образец | 1918 г. |
на въоръжение от | не г. |
на въоръжение в | Германия |
дължина | н.д. м. |
ширина | н.д. м. |
височина | н.д. м. |
тегло | 6,89 т |
окачване | н.д. |
макс. скорост | 18 км/ч. (по шосе) н.д. км/ч. (прес. терен) |
запас от ход | н.д. км. (по шосе) н.д. км. (прес. терен) |
широчина на ров | н.д. м. |
вертикално препятствие | н.д. м. |
основно въоръжение | 7,92мм. "Maxim 08/15"(? пат.) |
допълнително въоръжение | няма |
дебелина на бронята | 8-14 mm |
силова установка | 4-цилиндрови бензинови "Daimler" 60 к.с. (44 kW) |
екипаж | 3 души |
Leichte Kampfwagen I (съкратено LK.I, на немски означава буквално "Лека бойна кола") е немски лек танк от Първата световна война. Конструиран е от инженер в Транспортният отдел на Главния военен департамент на Немската армия.
[редактиране] Истроия
LK.I е създаден на базата на автомобилно шаси на фирмата "Даймлер" и поради тази причина машината е изпълнен по стандартна автомобилна схема. Двигателят се намира в предната част на корпуса, а ходовият привод е монтиран в задната част. За задвижване на ходовата част са монтирани допълнителни движителни валове към двигателните колела на веригите. Произведен е само един прототип в средата на 1918 г.
Веднага след създаването на прототипа LK.I се започва работа по неговото усъвършенстване. През юни 1918 г. е конструирана нова модификация - лекия танк LK.II, който всъщност се явява почти точно копие на LK.I, с изключение на разположената в задната част на корпуса купола. Немската армия поръчва 580 машини, от които са произведени само два прототипа.
В края на 1918 г. започва разработването на нова модификация, която получава обозначението LK.III. Взето е решение за внасяне на коренни промени в компоновката на танка. Машината е създадена по стандартната компановачна схема - със задноразположена силова установка и купола в среднатача горна част на корпуса. Разработено е ново шаси, поради слабата издръжливост на автомобилното шаси, използвано в двете предходни модификации. Предвидена е възможност за монтиране на два вида оръдия - руското 57 мм. оръдие "Сокол" и немското 20 мм оръдие "Becker Flieger". Немската армия поръчва 1 000 машини, но не е произведена нито една.
[редактиране] Устройство
Корпусът е изграден от стоманени бронелистове с дебелина 8 мм, свързани по между си чрез нитоване. Куполата за въоръжението е монтирана върху корпуса в задната му част. Двигателят е 4-цилиндров на фирмата "Даймлер" с мощност 60 к.с. (44 kW). Въоръжението се състои от една 7,92 мм картечница "Максим" 08/15 монтирана в куполата.
При конструирането на следващата версия на танка - LK.II не са направени големи промени. Като цяло в новата модификация е премахната куполата и е заменено въоръжението. Машината е въоръжена с руско 57 мм оръдие "Сокол". Танкът е изпълнен по безкуполната схема, като за насочване на оръдието е създадена сложна конструкция.
[редактиране] Модификации
- LK.I - базов модел на лекия танк. Произведен един прототип.
- LK.II - подобрена модификация изпълнена по безкуполна компоновачна схема. Произведени са два прототипа.
- LK.III - модификация на LK.II изпълнена по стандартната компоновачна схема. Не е произведен нито един прототип.