Автоимунитет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Автоимунитет е невъзможността на един организъм да разпознае своите собствени съставни части (чак до субмолекулни равнища) като свои, което предизвиква имунна реакция срещу неговите собствени клетки и тъкани. Всяка болест, която настъпва вследствие на анормална имунна реакция се нарича автоумунна болест, като най-известни такива болести са болест на Крон, диабет тип 1, целиакия, лупус (вълчанка), синдром на Сьогрен и ревматоиден артрит.

Погрешното схващане, че имунната система на индивида не може да разпознае собствените антигени, не е ново. Паул Ерлих в началото на 20 век предлага понятието horror autotoxicus, при което едно „нормално“ тяло не предприема имунна реакция срещу собствените си тъкани. И така всяка автоимунна реакция е възприемана за ненормална и се предполага, че е свързана с болестно състояние. В наши дни е прието, че автоимунните реакции са жизненоважни за развитието и функицонирането на имунните системи при гръбначните и играят централна роля в развитието на имунен толеранс към собствените антигени. Това се нарича „естествен автоимунитет“. Автоимунитетът не трябва да се бърка с алоимунитета.

[редактиране] Автоимунни заболявания

Те представляват реакция на имунната система на организма срещу собсвените белтъци, при което настъспва нарушение в структурата и функцията на засегнатите клетки, тъкани и органи.

Към групата на автоимунните заболявания спадат различни форми на хроничния гломерулонефрит, хемолитичната анемия, колагенозните болести /засягащи съединителната тъкан/ ревматизъм, ревматоиден артрит, лепус /вълчанка/, дерматомиозит, склеродермия, нодозен /възлест/ полиартериит.

За лечение на автоимунните заболявания се използват ограничен брой лекарствени средства, които рядко водят до оздравяване, а най-често до лекарствена ремисия на болестта.