АЕЦ Белене

от Уикипедия, свободната енциклопедия

АЕЦ Белене е атомна електрическа централа (АЕЦ) в строеж на 3 km от гр. Белене и на 11 km от гр. Свищов.

Съдържание

1 История
2 Критики
3 Компроматното писмо от 2004 г.
4 Външни препратки

[редактиране] История

Площадка „Белене“ е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ у нас с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет. С Решение № 197 от 31 декември 1981 г. на Бюрото на Министерският съвет площадката за изграждане на АЕЦ „Белене“ е отчуждена и предадена на Министерството на енергетиката. В края на 1980 г. и началото на 1981 г. „Енергопроект“ — София, изготвя документация за „Инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство“. В съответствие с работните проекти усвояването на площадката започва в началото на 1982 г.

Полагането на основите на бъдещата електроцентрала през 1987 г. по проект на „Атоменергопроект“ — Киев и „Енергопроект“ — София, предвиждащ изграждането на 4 блока WWER-1000/V 320. В периода 1988 — 1990 г. са изпълнени около 40% от дейностите по изграждането на първи блок и е доставено 80% от основното оборудване. През 1990 проектът е замразен, а на площадката се извършват единствено консервационни работи.

На 20 декември 2002 Министерският съвет взима решение за продължаване работата по изграждането на АЕЦ „Белене“. В началото на 2003 г. Министерството на енергетиката предприема стъпки за актуализация на наличната база и оценка относно изграждането на новата ядрена мощност. През февруари 2003 министърът на енергетиката Милко Ковачев изпраща писма до 6 водещи световни компании в областта на ядрената енергетика с искане за актуална техническа, икономическа и финансова информация.

Със заповед на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси от 7 май 2003 е създадена експертна работна група във връзка с изграждането на централата. В нея са включени експерти от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на околнара среда и водите, Министверство на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Агенцията за ядрено регулиране, Държавната комисия по енергийно регулиране, Държавна Агенция Гражданска защита, НЕК и БулАтом. На 4 юли 2003 година е приета програма за дейността на експертната комисия. Тя включва четири етапа:

Предпроектно проучване и ОВОС за изграждането на АЕЦ „Белене“
Вземане на решение за изграждане, провеждане на тръжна процедура и избиране на изпълнител на проекта
Преговори и сключване на договор с изпълнителя
Изграждане и въвеждане в експлоатация

През май 2005 г. е съобщено, че се очаква се токът от АЕЦ „Белене“ да струва между 3,2 и 3,7 евроцента за киловатчас, което ще е най-скъпата електроенергия, произвеждана някога в България. За сравнение, централата с най-скъпия ток в България в момента (2005 г.) — ТЕЦ „Бобовдол“, продава ток на НЕК за 4,85 ст. (2,48 евроцента) на киловатчас, а цената на тока от АЕЦ „Козлодуй“ е 1,49 ст. (0,76 евроцента). (2005 г.) [1]

[редактиране] Критики

Срещу изграждането на централата се обявяват редица екологични организации с мотива, че една атомна централа е вредна за околната среда и е особено опасна при евентуална авария или терористична атака. Проблеми има и с превозването, обработването и съхраняването на радиоактивните отпадъци.

Сериозни съмнения има и за икономическата ефективност на проекта. Към май 2006 няма публикувана икономическа обосновка. В допълнение към това, въпреки направените през 80-те години инвестиции, никой инвеститор не се ангажира с изпълнението му без значителна държавна подкрепа. В същото време активното лобиране в полза на строежа на централата от различни групи създава съмнения за корупция при решението за изграждане. ^{[източник?]}

[редактиране] Компроматното писмо от 2004 г.

На 4 май 2004 г., след решението на правителството да размрази проекта за централата, е разпространено анонимно писмо, в което се твърди, че се планира канадската държавна фирма AECL да подкупи българското правителство за да бъде избрана за строежа. Според писмото, посредници на министър-председателя Симеон Сакскобурготски са влезли във връзка с висши служители на канадската фирма за да ѝ поискат комисионна. Един от посредниците била сестрата на Симеон - Мария-Луиза, която имала връзки с някои официални лица в Канада от времето, когато е живяла там. Бизнесменът от български произход Игнат Канеф и съпругата му Димитрина - бивш служител на Държавна сигурност, пък, имали намерение да прикрият подкупа за премиера, като купят на нереално високи цени част от имотите му в България. Канеф предлагал да получи парите като сделка за сграда на бъдещо канадско посолство в София. [2]

Информация за писмото се появява за пръв път в канадски вестник, а в България е разпространено няколко дни по-късно, на 4 май 2004 г., когато то е оставено за журналистите в София прес след пресконференция на коалиция „Белене“, която е против строежа на новата централа.

Според правителството писмото не отговаря на истината; писано е в България, а не в Канада и това е доказано от експерти лингвисти; цитираният подкуп - между 40 и 80 млн. долара е нереалистично висок, а Мария-Луиза е живяла в Канада твърде отдавна (преди 30 години) за да има някакви връзки там. [3] В България и Канада започват разследвания, но без резултат. Канадската фирма отрича да ѝ е искан подкуп, а авторът на компромата не е открит.