Александър Белев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Белев (?, Охрид - 1.02.1945 г., София) е български политически и държавен деец, известен с антисемитските си възгледи, един от основателите на организацията "Ратник".

В края на 1930-те години заема отговорни длъжности в Министерството на вътрешните работи на Царство България. През декември 1941 г. Белев отива на стаж в Германия, където подробно изучава антиеврейското законодателство.

През 1942 г., след създаването на поста комисар по еврейските въпроси в България, именно Белев заема тази длъжност. Фашист по убеждения, той активно сътрудничи на нацистите (особено на представителя на Гестапо и личен представител на Айхман в България Т. Данекер).

Белев взема активно участие в депортирането на евреи от окупираните от български войски територии на Гърция и Югославия в лагерите на смъртта. През февруари 1943 г. той организира депортацията на 2 хил. евреи. В рамките на своята компетентност Белев има неограничени пълномощия, което му изкарва прякора "Еврейския цар". През 1943 г. е освободен от заеманата длъжност.

След нахлуването на съветските войски в България, през септември 1944 г., Белев прави опит да избяга със самолет в Германия, но е арестуван. При ареста той е прострелян от бивш партизанин-евреин. Съден е от т.нар. Народен съд, който го признава за виновен. На 1 февруари 1945 г. Белев е екзекутиран.