Александър II (Владимирско-Суздалско княжество)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър II Тверски велик княз на Владимирско-Суздалското княжество

Роден:	7 октомври 1301 ?
Починал:	29 октомври 1339 ?

„Княз Александър Тверски в Псков“, гравюра от Борис Чориков

Александър II Михайлович Тверски (на руски Александр II Михайлович Тверской) е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (1326-1327).

Александър е втори син на Михаил Тверски от съпругата му Анна Кашинска. Като младеж той управлява градовете Холм и Микулин, а през 1326 наследява бездетния си брат Дмитрий, екзекутиран по заповед на Узбек хан, владетел на Златната орда.

През 1327 в Твер пристига като посланик на Златната орда Шевкал, братовчед на Узбек хан, придружаван от многобройна свита. Той прогонва Александър от двореца му и самият той се настанява там. През следващите седмици враждебността между монголите и местните жители нараства. На 15 август, след като монголите залавят и се опитват да убият един свещеник, те са нападнати и избити от разгневената тълпа. Самият Шевкал е изгорен жив в сградата, в която се укрива.

Московският княз Иван Калита се възползва от ситуацията, получава от Узбек хан петдесетхилядна армия и прогонва Александър от Твер. Той се опитва да отиде в Новгород, но е прогонен от местните жители и отива в Псков. Жителите на Псков, опитващи се да отстояват независимостта си от Новгород, го приемат с радост. През 1329 Иван Калита и много други князе обявяват война на Псков, а митрополит Теогност отлъчва Александър от църквата.

Изправен пред заплахата от война, Псков се отказва от Александър и той заминава за Литва. След година и половина отново се връща в Псков и управлява под покровителството на литовския велик княз Гедиминас. През 1335 Александър изпраща сина си Фьодор в Златната орда, за да измоли опрощение за баща си. През 1337 самият той отива при Узбек хан, който му прощава и го връща в Твер. Въпреки това през 1339 Александър и Фьодор са убити по заповед на Узбек хан.