Алексий Слав

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алексий Слав (1207-1230 г.) e самостоятелен владетел, деспот. Сестрин син e на царете Асен, Петър и Калоян. Братовчед на цар Борил и севастократор Стрез.

Енергично се противопоставя на цар Борил, като го смята за "узурпатор". През 1208 г. влиза в договорни отношения с латинския император Хенрих Фландърски, който го удостоява с титлата деспот. Родопското население обича своя деспот и го подкрепя. Владеел множество непревземаеми планински крепости. Под негова власт са Западните и Централни Родопи, и голяма част от Източна Македония, на изток от р.Струма. Първоначално главната му резиденция се намира в крепоста Цепина, днес край село Дорково в Родопите - (1207 - 1212 г.). След 1212 г. премества седалището си в крепостта Мелник, скътана в полите на Пирин планина. Прави значителни дарения на манастири. Такъв е случая с манастира "Св. Богородица Спилеотиса" край Мелник, в грамотата за което се самоопределя, като "самодържец".

Според съвременниците му "е бил най-забележителната личност на Балканите". Славел се е, че "никога и на никого не бил подчинен". Споменът за него е живял със столетия. Името му се споменава в една грамота на владетеля Константин Драгаш през 1393 г.