Антонио Табуки

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Антонио Табуки Италиански писател

Роден:	24 септември 1943 Пиза, Италия

Антонио Табуки е съвременен италиански писател. Преподава португалистика в Сиена. Произведенията му са награждавани и превеждани в цял свят. В родината си е прочут като популяризатор и отличен познавач на творчеството на Фернанду Песоа.

[редактиране] Творби

Piazza d'Italia (1975) - „Площад Италия“
Il piccolo naviglio (1978)
Il gioco del rovescio e altri racconti (1981)
Donna di Porto Pim (1983)
Notturno indiano (1984) - „Индийско ноктюрно“
Piccoli equivoci senza importanza (1985) - „Малки недоразумения без значение“
Il filo dell'orizzonte (1986)
I volatili del Beato Angelico (1987) - „Хвъркатите на Беато Анджелико“
Pessoana mínima (1987), на португалски
I dialoghi mancati (1988) - „Неосъществени диалози“
Un baule pieno di gente. Scritti su Fernando Pessoa (1990)
L'angelo nero (1991) - „Черният ангел“
Sogni di sogni (1992)
Requiem (1992) - „Реквием“
Gli ultimi tre giorni di Fernando Pessoa (1994) - „Последните три дни на Фернанду Песоа“
Sostiene Pereira (1994) - „Твърди Перейра“
Dove va il romanzo (1995) - „Накъде отива романът“
La testa perduta di Damasceno Monteiro (1997) - „Изгубената глава на Дамашено Монтейро“
Marconi, se ben mi ricordo (1997)
L'Automobile, la Nostalgie et l'Infini (1998), на френски
La gastrite di Platone (1998) - „Гастритът на Платон“
Gli Zingari e il Rinascimento (1999) - „Циганите и Ренесансът“
Si sta facendo sempre più tardi (2001) - „Става все по-късно“
Autobiografie altrui. Poetiche a posteriori (2003) - „Чужди автобиографии. Поетики а постериори“
Tristano muore (2004) - „Тристано умира“
Racconti (2005) - „Разкази“
L'oca al passo (2006)