Арменска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

1 Произход
2 Особености
3 Приложение
4 Източници
5 Външни връзки

[редактиране] Произход

През 404 – 406 г. от н. е. един чиновник, бивш духовник, от арменския царски двор - Месроб Машдоц (361 г. – 440 г.) преоткрива и приспособява, при нови условия, старата арменска азбука, която била престанала да се ползва след приемането на християнската религия в Армения (301 г.). Хипотезата за моделирането на арменската азбука по подобие на чужда азбука отпадна в светлината на откритията, направени от арменския академик Парис Херуни, който доказва че арменския писмен език има своя многохилядна история.

[редактиране] Особености

Посока на писане: от ляво на дясно в хоризонтални редове. Някой букви се произнасят различно в зависимост от позицията им в думата. Има различия при произнасянето на буквите в западния литературен вариант и източния литературен вариант на езика. Графемата на буквата "У" в арменския език се образува от графемата на буквата "Во" (24) и графемата на буквата "Хюн" (34). Графемата на буквата "Ю" в арменския се образува от графемата на буквата "Ини" (11) и графемата на буквата "Хюн" (34). Повечето от буквите имат числово значение.

[редактиране] Приложение

Арменският се ползва в Армения, Грузия, Русия, Иран, Турция, Ливан, Сирия, Франция, САЩ, Канада и много други страни от около 6 – 8 милиона души. Ползва се и от езиковеди, историци, религиозни дейци, преводачи, специалисти в туризма, информатори, библиотекари и др. специалисти, които не са етнически арменци.

[редактиране] Източници

Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. “Хайер” - Бургас, София, 1992 г.
Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ “Кл.Охридски”, София, 1981 г.
Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. “Хайер” – Бургас, София,1997г.
Селян, Е. С. Арменско-български българо-арменски учебен речник. Изд. СУ “Кл.Охридски”, София, 1980 г.
Herouni, P. M. Armenians and Old Armenia. Archaeoastronomy. Linguistics. Oldest History. Yerevan, 2004.