Белица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белица е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Якоруда. Градът е административен център на община Белица.

Белица
41° 57' N, 23° 34' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни
Област:	Благоевград
Население:	3638
Надм. височина:	953 м
Пощ. код:	2780
Тел. код:	07444
МПС код:	`Е`
Кмет
Ибрахим Палев
Адрес на общината

[редактиране] География

Община Белица е разположена в северо-източната част на Благоевградски регион. Граничи с общините Банско, Разлог, Самоков, Якоруда и с Пазарджишка област-община Велинград. Обхваща 12 населени места, като 8 от тях са разпръснати във високопланинската част на Родопите.Общинския център гр.Белица се намира в южната част на Рила и е свързан с отклонение от 4 км от главен път Разлог – Велинград.Общата площ на общината е 293536 дка, от които 221862 дка са горски територии и 63205 дка – земеделски земи.Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Средният наклон на терена е 9,1%.Територията обхваща части от Рила, Родопите и долината на р.Места. Източно от долината на река Беличка се простират части от Източният /Мусаленския/ дял на Рила планина.Широките поляни на Семково / около 1600 м.н.в./ по южния склон на Рила разнообразяват релефа на стръмно спускащите се към Разложката котловина планински склонове. Източно от Пирин планина се простират котловините и праговете по течението на р.Места. На изток Разложката котловина се загражда от рида Дъбраш /ср.надм.в. 1600м/,който принадлежи на Западните Родопи.Климатът е преходно континентален със средиземноморско влияние, а в по- високите части на планините – планински.Мекият средиземноморски въздух, проникващ по течението на р. Места, определя климата в град Белица като лечебен за хората с белодробни заболявания. На тази основа функционира и средно оздравително училище за деца с такива проблеми.

[редактиране] История

Миналото на Белица е засвидетелствано от многобройните археологочески паметници в земището - поселения от новокаменната,каменно - медната, античната и средновековната епохи. Първото документално доказателство за съществуването на селището е от началото на XVI в. През втората половина на XVII в. част от населението е помохамеданчено.Поминъкът през Възраждането е земеделие, животновъдство и дърводобив; от занаятите са развити дюлгерството, кираджийството и сапунджийството.Историята е запазила във времето името на йеромонах Евтимий, който още през 1718 г. е преподавал в Белица наустница и псалтир и е доказателство, че още по онова време в Белица е имало килийно училище.Беличани са готви да участват в Априлското възстание и със създадения таен революционен комитет се включват в национално - освободтелните борби на народа ни. Белица не възстава през 1876 г. , но под самарското знаме година по - късно, се бият деветнадесет опълченци за свободата на България.Будните и трудолюбиви белички жители не се примиряват с клаузите на Берлинския мирен договор, който оставя Македония под Турско робство след 1878 г. Борбата им продължава и те участват в Илинденско - Преображенското възстание. В неговите пламъци Белица изгаря със своите повече от 475 къщи дава над 120 убити, което обяснява отсъствието на характерна възрожденска архитектура. Свободата на Белица идва през 1920 г. с помоща на над 200 белички четници, чийто имена селището е наредило сред имената на героите си, загинали и по бойните полета на Междусъюзническата, Първа и Втората световна войни.Символ на Белица е изградената през 1835 г. църква, една от най - големите в Разложко. Заедно със селището изгаря през 1903 г., но е възстановена на още по - видно място веднага след Освобождението.

[редактиране] Население

По данни от ЕСГРАОН населението на общината по постоянен адрес наброява 10315 души, а по настоящ адрес е 9796, разпределено по населени места,както следва: гр.Белица – 3412; с.Бабяк – 814; с.Златарица – 160; с.Гълъбово – 123; с.Дагоново – 713; с.Краище – 2195; с.Кузъово – 301; с.Лютово – 237; с.Орцево-228; с.Палатик – 241; с.Горно Краище – 1094 и с.Черешово – 278 души.53% от населението са мюсюлмани, 39%- християни и 8% са роми. Възрастовата структура на населението е близка до средната за област Благоевград. Делът на контингентите в под трудоспособна възраст е с 1,9 пункта по-висок от делът на възрастните хора.

[редактиране] Религии

Християнство

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Местната икономика е представена предимно от малки цехове в дървопреработвателната и шивашка промишленост. По данни на НСИ на територията на общината има регистрирани 150 фирми , като най-голям е делът на тези занимаващи се с търговия, ремонт и обслужване / 36.6 %/ , следвани от тези в преработващата индустрия / 24.3 % / и хотелиерство и ресторантъорство – около / 18% / - предимно в КК”Семково” .Най – нисък е делът на фирмите занимаващи се със селско, ловно и горско стопанство-4.3%. Структурата на фирмите по големина следва общата тенденция за областта и страната. Най-голям е относителният дял на микрофирмите/ със заети до 10 човека / около 90% ,следвани от малките-8% , а тези с над 101 заети са 2%. Промишлеността в общината е представена от предприятия, специализирани преди всичко в дърводобива и дървопреработването,които разчитат на наличието на суровини,материална база и квалифициран персонал. Леката промишленост е представена от няколко гръцки шивашки цеха , които шият на ишлеме, а хранително-вкусовата – производство на хляб и хлебни изделия. Възможност за стимулиране на местната икономика е развитието на дървопреработването в посока производство на крайни продукти – мебели, дограми и др. Селското стопанство заема определено място в икономиката на общината. Обработваемата земя е 54,2% от земеделските територии и е с обща площ 34 203 дка. Относителният й дял спрямо общата площ на общината е 11,7%, около четири пъти по-малко от средното за страната – 44,8%. На човек от населението се падат по 3,6 дка обработваема земя,при средно за страната 6,3 дка/ човек. Община Белица работи по програма - Устойчиво развитие на горското стопанство,земеделието и алтернативния туризъм,съвместно с ПРООН за периода 2003-2007 год.,като основната цел е ефективно и добросъвестно съчетаване на икономическото,социалното и екологосъобразно развитие. През 2002 год.бе разработена - Стратегия за развитие на селския туризъм. На този етап са проведени проучвателни работи, набелязани са обекти и атракции за развитие на този вид туризъм.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Край Белица има парк-резерват за мечки.
На 16 километра северно от Белица е красивата местност Семково и едноименният курорт. Изключителните природни дадености , извеждат на преден план развитието на туризма и обособяването му като основен отрасъл на общинската икономика. Местоположението и климатичните условия са добра предпоставка за развитието на краткотрайния и дълготраен отдих, туризмът и зимните спортове. В стратегията на община Белица за периода 2000 – 2006 год., като основна стратегическа задача е очертано – Развитие на туристическия бизнес в КК “Семково”- състояние, възможности,перспектива. Базата на Семково е представена от хотели, хижи, бунгала и почивни станции. Тук се намират Почивен дом Рила /480 легла/ ;хотел Бор /110 легла/ ;Почивните станции на ТУ –София /110 легла и на ВИАС / 90 легла/. В близост до хижите са изградени ски-писти и спортни съоръжения. Семково е удобна изходна база и за множество туристически маршрути в Рила, но липсата на маркировка и нейното поддържане са проблем,който възпрепятства тяхното използване.