Белия дом
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белият дом (англ. The White House) e официалната резиденция на президентите на САЩ. Сегашното название на сградата е дадено през 1901 г. от президента Теодор Рузвелт, а преди това сградата е наричана или Президентски дворец, или Президентска къща или Седалище на изпълнителната власт.
През декември 1790 г. президентът Джордж Уошингтън подписва документ, наречен Act of Congress, в който определя Вашингтон за столица по следния начин: ...резиденцията на федералното правителство ще бъде в окръг, чийто площ няма да бъде по-голяма от 10 квадратни мили на крайбрежието на Потомак ....
Лично президентът, заедно с градския архитект Пиер Л'Енфант избират мястото, върху което да бъде построен президентския дворец. Обявеният конкурс за проект е спечелен от Джеймс Хобън.
Сградата с адрес във Вашингтон Пенсилвания Авеню 1600, започва да се изгражда през октомври 1792 г., а официално е предадена за използване през 1800 г.
Първият президент, който я използва като своя резиденция е Джон Адамс. От тогава до сега всяка президентска двойка извършва някакви промени в интериора на сградата, тъй като Белият дом е не само административна сграда, но и частен дом на президента и неговото семейство. Сградата е, също така, единствената резиденция на президент в света, която е отворена за публични посещения.
По време на съществуването си Белият дом е претърпял два пожара - по време на Британско-американската война (1814 г.) и през 1929 г., когато пожар обхваща западното крило.
Вътрешното разпределение на Белия дом е престроено по времето на президента Хари Труман и в момента непроменени са само външните му стени.
Шестетажната сграда има 132 стаи и 32 бани, 412 врати, 147 прозореца, 4 стълбищни клетки и 3 асансьора. В сградата има условия за развлечение, като тенис-корт, басейн, киносалон, спортни уреди и др.
В Белия дом се провеждат заседанията на правителството на САЩ и е работно място за щаба на президента. За охраната му се грижи Secret Service.
