Беньо Цонев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Беньо Цонев български езиковед славист |
|
 |
|
| Роден: | 12 януари 1863 Ловеч, България |
|---|---|
| Починал: | 5 октомври 1926 София |
Проф. Беньо Стефанов Цонев (Ловеч 12.01.1863 - 5.10.1926) е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека Св. Св. "Кирил и Методий".
[редактиране] Живот
Завършва прогимазия в Ловеч през 1876 г. Получава стипендия и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб през 1884 г. Работи 1884-1886 г. като учител в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. През 1886-1888 г. следва славистика във Виенския университет при Ватрослав Ягич, след това в Лайпциг като ученик на проф. Август Лескин. Доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890). След завръщането си в София чете лекции във Висшето училище (от 1890 г.) и преподава в Софийската мъжка гимназия. От 1893 г. е избран за доцент, а от 1895 г. е професор в Катедрата по история на българския език. Декан на Историко-филологическия факултет през учебните 1897/98, 1905/1906, 1909/1910, 1912/1913, 1916/1917. Ректор на Университета през учебната 1910/1911. Член на бившето Книжовно дружество от 1892 год. Действителен член на БАН от 1900 год.
Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев" – Ловеч.
Първото издание на Алековите пътни впечатления от Америка излиза придружено от негова бележка. През 1908 г. написва текста на туристически марш, наречен "Песен походница".
