Берковски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Берковски е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
Берковски | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Търговище |
Община: | Попово |
Население: | 93 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 351 м |
Пощ. код: | 7857 |
Тел. код: | 060383 |
Геогр. положение: | 43° 14' сев. ш. 26° 13' изт. д. |
МПС код: | Т |
Кмет или наместник | |
Име Фамилия |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира край река Голяма река, на която е построен яз.Ястребино.
На около 3 км от селото минава железопътната линия София-Варна.
До селото е построен асфалтов път, който обаче не е поддържан особено удачно към настоящия момент и е малко трудно-проходим за по-модерни коли (ако не са 4х4)
[редактиране] История
Селото е основано от преселници от Еленския балкан, дошли по тези места след Освобождението на България от турско робство. Тук намерили обширни обработваеми земи, масово напускани от изселващите се турци. Те пренесли своите обичаи, наречие и архитектура, изграждайки изцяло българско, типично балканско село върху развалините на изоставеното турско. Известно време селото носило старото турско наименование Шериметлер, впоследствие заменено с Берковски. Пръв негов жител е дядо Иван Дюлмето/наречен така по името на турчина, чийто имот е закупил/. След него, узнавайки за прекрасната природа и възможност за земеделие, започва масовото преселване на цели родове от различни еленски села и махали. Друг виден род на селото е т.н. Еленски, по името на Иван Еленски, преселил се също от Елена. Изтъкнат род, оказал влияние за развитието на Берковски е Костадиновия (Костадиновци), преселил се от Габрово. Той е дал няколко кметове на Берковски, а редица негови представители са били с майсторски дипломи от Тревненската школа и са участвали в изграждането на знакови сгради в градовете Варна, София и Русе (Дунав мост) и т.н. От този род са останали и едни от най-красивите къщи в Берковски, уникални паметници на тревненската строителна традиция. Представители на рода днес има из цяла Европа и Северна Америка, а много от тях са участници във важни за България събития и в момента.
Жителите на селото са само православни християни. Построена е черква която съчетава по един уникален начин елементи от православното стоителство и влияния от протестантското вътрешно оформление на храмове (вероятно под влияние на хора, получили по това време образованието си в големите градове). Църквата е пострадала от пожар, но е била възстановена. Тя е един паметник на културата, чиито икони и стенописи са от прочутата Тревненска школа. В ново време става обект на набези на крадци (за съжаление част от поминака на някои жители на селото в момента от небългарски произход). Независимо от това, черквата продължава да бъде един местен неофициален паметник на културата. В селото има училище и читалище с многогодишна традиция, което в момента не функционира.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В момента се изпълнява проект за изграждане на екологична пътека по течението на река Голяма река (наричана в селото "Бююк дере'), която ще минава през редица живописни места около селото като горите "Чубан бунар" и "Коджа меше", както и по протежение на самата Голяма река.
Горите около селото са любимо място за ловци с наличието на дребен и едър дивеч: зайци, яребици, вълци, лисици, чакали и др. Ловното стопанство е добре поддържано.
Около Берковски има много неизследвани останки от римски и български селища, в землището са откривани много римски, старобългарски монети, части от средновековни амуниции, погребения и др.
[редактиране] Редовни събития
В селото редовно се провежда събор на Димитров ден.
[редактиране] Личности
Селото е родно място на поета Иван Стоянов, от чието творчество са запазени само две стихотворения. Останалите са жертва на пожар през януари 1944 година.