Борис П. Шереметиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Борис Петрович Шереметиев (1652-1719) - руски фелдмаршал, взел участие във Великата Северна война. Той е представител на една от най-видните московски болярски фамилии, сам получил болярски сан през 1682 г. От 1679 г. започва военна кариера, участва във външната политика на Москва, особено спрямо Османската империя. През 1686 г. оглавява посолството до Варшава за сключванена "Вечния мир" между Русия и Полша. 1689 подкрепя Петър I в борбата му за престола и оттогава става един от най-доверените му генерали. Придобива богат опит в сражения с татарите и османците. От 1697 до 1699 г. пътешества с проучвателна цел в Западна Европа и неговите разкази се приемат с възторг от Петър I. Участва във войната от самото начало. Именно неговата кавалерия прикрива отстъплението на русите при Нарва. През 1702 г. печели победите при Ерестфер и Хумелсхоф, за което е произведен в чин фелдмаршал и е награден с ордена Св. Андрей. През август 1702 открива Марфа Скавронска, която става негова любовница, после и на Меншиков, за да се омъжи в крайна сметка за Петър I и да бъде императрица под името Екатерина I през 1725-27 г.. Макар че се намира под формалното командване на Огилви, почти самостоятелно води кампаниите в Ингрия през 1703 и Ливония и Естония през 1704 г. През 1708 г. влиянието му е намалено наполовина от Меншиков, с когото имат фундаментални различия за начина на воденето на войната. Отнет му е елитния Преображенски полк, а през 1709 трябва само да предпазва тила на русите от евентуални бунтове на казаците. При Полтава командва центъра, където е тежко ранен. За вярната служба от 1700 до 1710 г. Петър I му подарява повече от 2,400 крепостни селяни. През 1710 г. ръководи обсадата на Рига, през 1711 участва в Прутската война. Остава на бойното поле до края на 1717 г., когато на 65 годшна възраст се оттегля.