Бохова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бохова е село в Западна България. То се намира в община Трън, Област Перник.
Бохова | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Перник |
Община: | Трън |
Население: | 23 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 951 м |
Пощ. код: | 2483 |
Тел. код: | 07734 |
Геогр. положение: | 42° 46' сев. ш. 22° 29' 40" изт. д. |
МПС код: | РК |
Кмет или наместник | |
Рашко Генадиев |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Бохова се намира в планински район. Разположено е на около 5 км от граничния пункт със Сърбия и Черна гора Стрезимировци. На самата граница над селото се издига историческият връх Яничева чука. В околността му има прохладни букови гори, както и иглолистни гори, залесени през последните десетилетия. Чиста, незасегната от всякакви замърсявания околна среда. Надморската височина на землището е от 850 мнв (местн.Росуля) до 1318 мнв (връх Огорелица, на границата със Сърбия и Черна гора).
[редактиране] История
Землището на селището, както и околният регион, покриващ се до голяма степен с бившата Трънска околия (вкл.Босилеградско), през вековете винаги са оставали встрани от големите събития в държавите, в които са били включвани. По времето на Първото и Второто Българско царство по-голямата част от историческото им развитие е свързано с Българската държава. От този период са намирани останки в селата Зелениград, Бусинци, Бохова. Говорът на местното население се запазва архаичен и доскоро е бил много близък до старославянския корен - т.н.знеполски (запазена падежна система - уникална за България, речников състав, включващ редица думи, утвърдени в днешния сръбски език, пълна липса на звуковете "ф" и "х" и т.н.). При разпада на Втората българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица - т.н. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години. Този край се характеризира и със своеобразни етнографски елементи: народни носии - литакът, един от най-използваните музикални инструменти е бил окарината. Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката трънчани (знеполци).
[редактиране] Културни и природни забележителности
Край махала Орловъц, по посока на с.Джинчовци и над с.Раяновци, в м.Бачев дол, се намира малкият необитаван манастир "Св.Богородица". Край селото има изобилие на билки, малини, гъби, диви ягоди. Историята на селото е издадена в малка книжка. Край селото са намерени в средата на миналия век останки от тракийско селище.
[редактиране] Редовни събития
В началото на септември в селото има събор.