Брашнеста мана

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Брашнестата мана е икономически важна болест описана за първи път Schweinitz през 1834 г. в Сверна Америка. В Европа се появява през 1845 г. за първи път в Англия, а по късно и в целият континент. В България е съобщена от Костов през 1900г ( а по Христов 1956г). Причинителят е Uпci nula пecator (Schweiпitz)BurrilZ от клас Ascoтycetes, разред Erysiphales, с конидиен стадии Oidiuт tuckeri . Патогенът е облигатен, развива многоклетъчен мицел, който се прикрепва чрез апресори по епидермиса,а изсмуква хранителни вешества с помоща на хаустори. Върху мицела се развиват къси не разклонени конидиеносци, носещи 2 до 10 конидия, подредени във верижка, които лесно се разнасят от вятъра и предизвикват нови заразявания. През лятото и есента по поразените тъкани се образуват клейстотеции, половата форма на гъбата. Те имат сферична форма и прости дълги придатъци накрая спирално завити. Вътре в тях се развиват от 4 до 8 едоклетъчни, безцветни аскоспори. Данните сочат, че при нашите условия клейстотециите се образуват рядко и тяхната роля в жизненият цикъл на гъбата е без съществено значение. В повечето случаи те не узряват и не причиняват първични заразявания.

През периода 1994-1998 в Австрия се провеждат изследвания от Steinkeller и Redl с обект клейстотеции и значението им като източник на зараза за следващата вегетация. Клейстотециите са били открити по гроздовите, листата и по раменете на всички изследвани лози. Изводите им са, че при условията на Австрия клейстотециите, презимували в окапалите листа могат да източник на  зараза. Подобни изследвания са извършени от Cortesi Р. през 1997-1998г. в Италия, като заключенията са същите.

В България и страни със сходни екологични условия, причинителят зимува като мицел в пъпките на леторастите и по самите леторасти. През пролетта мицела започва да се развива при сравнително ниска температура около 6 Сº и с това се обяснява ранната поява на болестта по младите листа и леторасти. На базата на тези биологична особеност се изгражда т. нар. Фенологична прогноза и се препоръчват първите третиранията се извършат в ранните фази от развитието на лозата при средна дължина на леторастите от 2 до 8 см. При ниски температури инкубационните периоди имат по-продължително развитие напр: при 6 – 8 Сº за 25-30 дни. Оптимални условия за развитие е 25-28 Сº и влажност на въздуха 60-80%. При температура над 35 Сº развитието се задържа. Конидиите покълват оптимално при 25Сº без наличието на капка вода. В зависимост от температурите, инкубационният период е от 4 до 10 дни. Оптималните условия за спорообразуване са 25 градуса 60-80% относителна влажност. Изследвания върху динамиката на развитие показват, че през един вегетационен период се формират средно 12-22 критични момента. При висок инфекциозен натиск и благоприятни условия, се осъществяват масови заразявания. Особено критични са за лозата са фенофазите от формиране на зърната до началото на прошарване, а това налага по честите пръскания и включването на зелени операции и задължителното премахване на листата около гроздовите. Симптоми: Патогенът се развива по всички зелени органи с първи прояви по младите леторасти. Първо от горната страна на листата се наблюдава синкав спороносен налеп. При масово нападение листата прегарят. По леторастите от начало има сиви петна с белизникав налеп, а в последствие те се оцветяват в кафяво, като петната се сливат и образуват ивици, които се запазват до следващата вегетация. По зърната се образуват дребни точици, покрити със сив налеп.След изтриване на налепа точиците се запазват. При силно нападение зърната се напукват и семките се показват. Чепките и гроздовите също могат да са с налеп, а от тях се усеща миризма на развалена риба. При завършилите развитието си зърна налеп се образува, но кожицата не се напуква. Засегнатите зърна по-късно се нападат от сиво гниене. След фаза прошарване плодовете не се нападат. Борба: При силно нападение е необходимода се отчете степента на нападение и се извършват силни резитби. Първите вегетационни пръскания се извършват със системни препарати при дължина на летораста 2-6 см.. Използват се препаратите Тилт, Байлетон, Пънч, Систан, Рубиган, Импакт, Байфидан, Еклер, Анвил и др. Използването на сяра се препоръчва само в по –късни етапи от развитието на растенията, когато те са зашумени и достъпа на др. препарати е затруднен. Прашенето се извършва при наличие на роса и температура над 10 – 12 градуса. Може да се използва и формалин при силно нападение, самостоятелно или в комбинация с каратан или байлетон / А.Харизанов Б.Наков, М. Накова, В. Харизанова 1994/ Coиlomb и Lizzi У. /1998/ екпирементират с късните третирания върху опитни лози 21 дни след беритба, използвайки бродолезов р-р и меден хидроокис. Цитологичните иследвания сочат, че клeтъчната структура на плода пръскан с медни препарати, не е инфектирана, а не третираните варианти са заразени.