Бресте
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бресте е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, Област Плевен.
Бресте | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Плевен |
Община: | Червен бряг |
Население: | 465 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 298 м |
Пощ. код: | 5992 |
Тел. код: | 06577 |
Геогр. положение: | 43° 16' сев. ш. 24° 0' изт. д. |
МПС код: | ЕН |
Кмет или наместник | |
Никола Цветанов |
Съдържание |
[редактиране] География
Наричат я още втората Албания!
[редактиране] История
[редактиране] Културни и природни забележителности
Село Бресте е разположено в красива местност и има много природни забележителности. Една от тях е река Белилката и извора й край селото. През землището на Бресте преминават римски пътища, има регистрирано праисторическо селище и късноантично селище в м. Горгос.
[редактиране] Редовни събития
Препис от материалите събирани послучай 1000 годишнината на Симеона от народния комитет гр. Враца
ИСТОРИЯ НА с. БРЕСТЕ БЕЛОСЛАТИНСКО.
Селото е населено преди 300 години. Носи името си на брестовите гори които ги има. Черква, училище и читалище преди освобождението не е имало. Старини има в района на с. Бресте. По предания в местността “Гургос” е мало заселища /един град и две села/. Града се е казвал “Гургос”. Личи че там е имало две черкви. Предполага се че този град съществува още от преди 1000 години. В околностите на този град е имало монастир, който сега е в Горнишки район. Наименувал се е “Сур-Орел”. Развален преди 80 години от турците. В района на с. Бресте е имало и друг монастир в местността Ръчене, съграден в скалиста недостъпна местност, а където е била портата е било кале. На 1 км. от този монастир е имало село- до извора Драготинец. Там е имало и черква. От престола на тази черква е донесен камък, който се намира сега до училището под един стар брест. При този камък става сега молебен. /бележка моя: олтара сега е преместен в двора на новата църква Там е поставен и още един такъв стар камък с издълбани 5 кръста на него донесен от друга местност./ На 1 км от с. Бресте се намира черковно място от незапомнени времена. Там сега има стари гробища. /бележка моя: Погребенията са извършвани по друг не православен обичай, надгробните камъни са обърнати на запад , а не на изток. В новите гробища най-старите гробове също са обърнати на запад/. Има задигнати две могили, на половин км от с. Бресте. Там където сега са гробищата е имало също черква. Сега там са ниви. При рамотене на земята сега там се намират останки от тухли, и керемиди, от което личи, че и тук е имало село, а и самата местност се казва “Селището”. /бележка моя: Самото село Бресте и околностите му са били римско заселище има много останки от римски вили личат мозайки, край селото все още има изправени две колони на които сега хората си връзват магаретата./ До освобождението се е вземало вода за пиене от “дола”, който опасва селото от към север и изток, а сега се взема вода от две чешми, изведени от старото селище. Във време на освободението е имало около 60 къщи, а жители около 300. Около 10 къщи са били покрити с плочи, а останалите с боклук. Във време на освобождението е имало около 10000 декара обработваема земя, а сега около 16000 дек. В турско време се ходело на пазар в Плевен и Враца. Преди Освобождението е имало революционна органаизация която е основана от монах Паисия Димитров. Баща му е роден от Враца , а той от Бресте. В организацията са влизали лицата: Йосиф Йотов, Петко Кьосов, Иван Нехов, Иван Цеков, Иванчо Вълов, Пано Йотов, Иван Дилов, Иван Н. Чифлигаров, Христо Попов /бм дядо на моя дядо Иван/ Георги Стойков и др. Монаха е носел оръжие под расото. Руските освободителни войски са дошли в Бресте на 6,10,1877 г. Били са един ескадрон кавалерия дошли от към Телиш, където разбили турските войски, и заминали за Враца. Сражение в Бресте не е имало. Пръв за кмет населението избрало Никола Митов. За пръв път е имало селото човек със средно образование в 1900 г. – Тома Цветков – убит през Балканската война, като офицер. В сръбско-българската война са вземали участие 60 души и убити няма. През балканската война са мобилизирани 170 души, а загинали 8 редници и 1 офицер. В Европейската 173 души, а загинали 24 души. 1927 г. има 1260 жители. 125 ученика. Кооп. И читалище от 1924 г.