Беседа:Бурел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Винаги съм си мислел, че р. Нишава и с. Калотина не влизат в Бурела. И според картата на Райко Арсов Любенов (Бурел. Говор, фолклор, етнография, С. 1993, с.7) това е така. За съжаление, не разполагам със съчинението на Крум Дрончилов Бурел - Антропо-географски изучавания, Годишник на Софийския университет, ИФФ 19, 1923, но бих се учудил доста, ако твърди обратното.--Simin 15:28, 7 януари 2007 (UTC)

Мисля, че баирът при Ново село е очевидната северна граница на областта - поне така твърдят картите, т.е. Нишава наистина не влиза - но този текст очевидно е преписан от някъде.--Мико Ставрев 15:34, 7 януари 2007 (UTC)

Да, ще трябва да се оправя.--Simin 15:56, 7 януари 2007 (UTC)

Тоя баир дали е част от Чепън?--Мико Ставрев 15:58, 7 януари 2007 (UTC)

Ново село е на юг от (долината на) Нишава (и на Йежевица), а Чепънът е на север, така че мисля че не би трябвало да се разглежда като част от него. Затова и се чудя кой точно връх Петровски кръст е посочен в статията. Доколкото знам, такъв връх има в Чепън и той наистина няма как да влиза в Бурел--Simin 16:07, 7 януари 2007 (UTC)

Чакай сега - Чепънът с Петровски кръст е на юг от Нишава.--Мико Ставрев 16:11, 7 януари 2007

(UTC) Имам предвид долината на Нишава, продължена от р. Йежевица, която тръгва откъм Драгоман. Т.е. не долината на Гинска. В момента разпологам само с тази карта http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/41-43.jpg и ми си струва, че там е на север. В Географския речник от 1980 година пише: "....дял от Западна Стара планина между Годечката и Софийската котловина... На запад се свързва с Бурел, а но Изток с Мала планина. В южното подножие е разположено Драгоманското блато..." /с.532/--Simin 16:24, 7 януари 2007 (UTC)

Е така да (не знаех за тая Йежевица - това очевидно е Драгоманската река). Тогава североизточна граница на Бурел е Остра чука, а северозападна баира при Ново село, така ли? (В Енциклопедия България пише Чепън - което автоматично прави Драгоман част). Най-добре е по тия двете специализирани книги да се поведем(ш и без това си май-май торлак). --Мико Ставрев 16:39, 7 януари 2007 (UTC)

Доколкото си спомням, Иречек дори смята /Й/ежевица за извор на Нишава. Най-малко разпространената от трите версии за изворите на тази река - Гинска, Ежевица и Ерма. Иначе си прав, торлак съм, макар бабите и дядовците ми да не знаят що е това "торлак" - те са височани, забърдчани, дори и шопи, но не и торлаци .

Ааа - за пръв път я чувам тая теория за Нишава, интересно. Това за торлаците ми е много добре известно и го изложих моето мнение на Торлашки диалект, но нещо не натежава - отскочи и виж.--Мико Ставрев 16:51, 7 януари 2007 (UTC) Ааа, гледам и ти си се изказал в тоя смисъл. Напиши ги тия варианти в Нишава, ако искаш.--Мико Ставрев 16:53, 7 януари 2007 (UTC) И кажи щом си и забърдец - последно туземното произношение с меко г или с меко д е.--Мико Ставрев 17:04, 7 януари 2007 (UTC)

Погледнах у Иречек. Той не застъпва тази теза, просто пише, че има и такива мнения и се позововава на тях. Ще се опитам да ги посоча в статията. Аз лично по-често употребявам меко "д" за Забърдието и мисля, че това е по-често срещаният вариант сред забърдци, макар че не е единствиният.--Simin 07:51, 8 януари 2007 (UTC)