Български народни песни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Песенното творчество е най-значителният, разнообразният, художественият дял в българският фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени през 18 век. Голяма част от старите народни песни не са били записани и са били забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите приживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гулсари, гайдари, калваджии. Народната песен се е създавала и развивала на село. Предавала се е от певец на певец и така са се получавали много и различни варианти.
Разграничават се различни видове въз основа на няколко народни празника. Според времето, мястото и обстановката на изпълнение се обособяват обредни, трапезни, хороводни, седенкарски, жътварски и др. Според класификацията на известния събирач на народни песни Петър Динеков те биват обредни, митични, юнашки,хайдушки, исторически, социално-битови, балади, детски песни и залъгалки и съвременни народни песни. В зависимост от начина, по който се изгражда изпълнението, те се делят на епически, лирически и лироепически.
[редактиране] Митични песни
Митическите песни са едни от най старите.Отразяват примитивните разбирания на човека за природни сили и явления,вярата му в свръхземни същества,представени в човешки образ,но с нечовешки размери,сили и възможности ( например песента "славки си рожба не трае").Често срещани герой-митически същества са слънце,самодиви,русалки,орисници,змейове,лами,който влизат в различни взаимоотношения с човека.
Често в тези песни се преплитат езически представи (основани на вярата в множество богове) с религиозни представи (основани на вярата в единен Бог) и суеверия от по-ново време.
