Български чадър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Български чадър е получил вече гражданственост термин, обозначаващ оръжието, с което на 7 септември 1978 г. в Лондон, на моста „Ватерло“ е извършен атентат срещу емигриралия български писател-дисидент и журналист в BBC Георги Марков (1 март 1929 – 11 септември 1978). Той е убоден „случайно“ с върха на чадър в крака от неизвестен „минувач“. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където умира в 9 ч и 45 мин на 11 септември. Причина за смъртта му е отравяне с рицин, „патентована марка“ на КГБ. При аутопсията лекарите откриват малко платинено топче с диаметър около 1,5 мм. в прасеца му. Топчето е с два отвора, съдържащи следи от рицин. Този метод е използван същата година и при опита за убийство на Българския журналист-десидент Владимир Костов в Парижкото метро . Използваната отрова и в двата случая е рицин.
През 1992 г. генералът от КГБ Олег Калугин прави разкрития за помощта, оказана от КГБ на Българската държавна сигурност за убийството на Георги Марков. Досието на писателя в Държавна Сигурност е изчезнало и истината за убийците му остава неизяснена.
[редактиране] Съдбата на досиетата около чадъра
При разследването за досието на Георги Марков през 1990 г. следователите установяват, че тогавашният началник на Първо главно ген. Владимир Тодоров е поискал от шефа на архива полк. Радко Тодоров да унищожи всички следи, което той и направил. Все пак по-късно в един от кошовете със секретен боклук е открита бланката, с която секретарката на ген. Тодоров е поискала от архива досието на Марков. В резултат на разкритията ген. Тодоров е признат за виновен и осъден.[1]
[редактиране] Източници
- ↑ (на български) „Като Първо няма второ“. dnevnik.bg. Взето на 2006-11-20