Варненско съкровище
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Варненското златно съкровище е открито през 1972 г. в тракийски некропол, датиран около 5000 - 4400 г.пр.н.е.
При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище са разкрити 294 гроба от енеолита, три от които се оказват от историческо значение за българската археология. В гроб №4 са открити два антични съда със стилизирана геометрична декорация нанесена със златна боя. В гроб №36 са намерени над 850 златни елемента, за които се счита че са дарове за божествата на скотовъдството: две златни пластинки представляват животински фигурки, тридесет са стилизирани глави на рогато животно. Гроб №43 е на мъж с ръст 1,70 м. По открития инвентар в гроба – 990 броя златни монети с общо тегло 1,5 кг., сечива от мед, кремък и глинени съдове, археолозите съдят, че погребаният е бил висш вожд или жрец.
За Варненското златно съкровище се счита, че е най-старото обработено злато, намирано в Европа. Разкопките на площта от около 7500 кв.м. и до днес не са приключили.
