Василий Чапаев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Василий Чапаев руски офицер |
|
Роден: | 9 февруари 1887 Будайка, Русия |
---|---|
Починал: | 5 септември 1919 Лбишченск, Русия |
Василий Иванович Чапаев е руски военачалник, генерал от Червената армия.
[редактиране] Биография
Роден е на 9 февруари 1887 в село Будайка (сега в рамките на град Чебокасари, столица на Република Чувашия).
През 1908 г. постъпва на задължителна служба в армията. През 1914 г. е мобилизиран за фронта на Първата световна война. През 1915 г. Чапаев се обучава във военна школа и получава подофицерско (сержантско) звание.
През септември 1917 постъпва в Болшевишката партия и през 1918 г. е изпратен на задочно обучение в Академията на Генералния щаб. Същевременно работи като вътрешен комисар в Саратовска област, а през май е издигнат последователно за командир на бригада и командир на дивизия.
През 1919 г. участва в Гражданската война като командва бригада за специални задачи и стрелкова дивизия. Като такъв побеждава белогвардейците на генерал Колчак, завземайки Уфа (на 9 юни) и Уралск (на 11 юли).
Василий Чапаев загива на 5 септември 1919 г. край Лбишченск, който дълго време носи името Чапаев.
За участието си в двете войни Чапаев е удостоен с три Георгиевски кръста, Георгиевски медал и съветския орден "Червено знаме".
[редактиране] Литературен герой
През 1923 г. писателят Дмитрий Фурманов написва романа „Чапаев“, който е филмиран от Братя Василеви през 1934 г. И романът, и филмът са възприети възторжено и се радват на голям интерес. Според информация на новинарския портал Страна.ру, позоваваща се на документи от Руския държавен военен архив[1], двете произведения украсяват историческата истина за Чапаев, влагат прекалена героичност в образа и добавят измислени персонажи в обкръжението му. Въпреки яркия образ на летящ на буен кон кавалерист, Чапаев не е може да язди поради наранена ръка и скъсани сухожилия, което не му позволява да направлява коня.
В противовес стават много популярни вицовете с герои Чапаев, неговия ординарец Петка, картечарката Анка и партийния секретар Фурманов. В руските им версии Чапаев най-често се среща с име и презиме като „Василий Иванович“, а в българските - като „Чапай“.
Василий Чапаев и Пьотър Пустота (Петка) са герои и на една от най-добрите книги на съвременния руски писател-мистик Виктор Пелевин - "Чапаев и Пустота". Творбата взима двамата типажи като основа, след което категорично напуска пределите на историческата истина.
[редактиране] Източници
- ↑ Страна.ру - Легенды о начдиве