Вела Пеева
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Вела Пеева българска партизанка |
|
 |
|
| Родена: | 16 март 1922 Каменица, България |
|---|---|
| Починала: | 3 май 1944 Бялата скала, местност в Чепинската котловина |
Величка Пеева Пеева, известна като Вела Пеева (с партизанско има Пенка), е българска партизанка, деятелка на Работническия младежки съюз (РМС) и на Българската комунистическа партия (БКП).
През 1940 завършва пазарджишката гимназия. Още като ученичка в нея, през 1939, става активна привърженичка на РМС, като скоро се издига в ръководството му[1]. През 1941 следва педагогика и география в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където се включва в редиците на Българския общ народен студентски съюз. Същата година е назначена за връзка на ЦК на БКП с окръжните комитети на партията и РМС в Пазарджишко[1]. През лятото на 1942, 20 годишна, става част от партизанските бойни групи, действащи в района на Чепинското корито. През 1943 става членка на БКП. През април същата година става партизанка в отряд Антон Иванов. В края на март 1944 година попада в засада, от която успява да се измъкне. Ранена, тя се укрива в планините в продължение на 37 дни. В крайна сметка е обкръжена на 3 май от ловна рота в местността Бялата скала и след 5-часова престрелка се самоубива, за да не попадне в плен.
През 1948 година селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград, носещ нейното име.
