Беседа:Ветрен дол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ветрен дол се намира в Южна България на 42.15 северна ширина и 24.15 източна дължина, в източната част на изхода на пролома на Чепинска река-в полите на западно родопския рид Каркария в началото на Тракийската низина. Селото е разположено в разклонението на каналите на Чепинска река, която по-рано се е наричала Елидере и селото до 1934 г. носи същото име. Тук слиза от съседния каркарийски склон река Връщика. Административно село Ветрен дол е в пределите на община Септември,област Пазарджик. До 1978 г. е съществувала и отделна административна единица община Варвара, включваща селата Ветрен дол, Варвара,Семчиново, Симеоновец и Лозен.Разстоянието от Ветрен дол до областния град Пазарджик е 16 км, до общинския център Септември 6 км, до Белово 15 км, до Велинград 27 км, до Пловдив 54 км и до столицата София 104 км. Най-близки на Ветрен дол села са: Варвара, Паталеница, Братаница и Лозен. Релефът на селото е разнообразен. Тук се съчетава планина,равнина, речно корито и минерални извори.Землището на Ветрен дол се простира на изток от Чепинската река и нейния пролом, върху северния склон на Каркария, чието било достига 1500 м, също върху хлътналия двоен конус на Чепинската река и Пазарджишкото поле, на територия от 5 200 дка. Съвременния релеф на рида Каркария се е оформил от неогена насам, когато е бил подложен на неколкократни издигания и денудационни заравнявания, чийто останки са запазени по билото на рида и неговите склонове във вид на стъпала.Склонът на Каркария е изграден от кристалинни шисти, гнайси и в полите-от кристалинен варовик. Пластовете на всички видове скали имат западно-източно разпространение и наклон към север. Този склон тук е сравнително стръмен. Тук по-близо, отколкото до Варвара, е хлътнатината Кутела, където започва да се губи поройният конус на Чепинската река и улеснява разклонението на последната. По склона Каркария се разпознава долното левантийско стъпало-височината Голак, и горното-понтийското-височината Дъбовица (940 м.). както откъм страната на Варвара, така и откъм тази на Ветрен дол проломът на Чепинската река е с много стръмни стени.
При селото е струпан много склонов и речен разрушен материал от кристалинни шисти, кристалинен варовик и гранит, а надолу в полето дребнозърнести алувиални и встрани от реката вероятно плейстоценски отложения.
Полезни изкопаеми
В района на селото има изоставена кариера за варовик,от която се е правила бяла мозайка, а преди това на същото място в подножието на хълма Голак са съществували две варници.Преди година Чепинска река е влякла и руди и в селото е имало самоков, мадан и ливници за преработката им.
Климат
Климатът на селото е уникален. Това се дължи главно на разположението на Ветрен дол в подножието на планина и в равнина. В ниските части климатът е преходно-континентален, а в по-високите планински. Пролетта е хладна, а лятото-топло с горещи дни през юли и август.Много рядко тук се образуват мъгли и падат слани.Времето е прохладно през летните месеци и сравнително меко през зимните. Важна климатична особеност е местния вятър ( "речник"), който се спуска по Чепинското дефиле. Той се проявява два пъти дневно за по 2 часа сутрин след изгрев слънце и вечер преди залез. Този вятър освежава и прочиства въздуха във Ветрен дол и Варвара.Валежите са изобилни през всички сезони.
Хидрография
Ветрен дол се ползва с рядко богатство на вода, което се дължи на Чепинската река. Над селото от нея се отделят известните ни стари канали-реки: Якаарк или Краишка река, която откъм юг заобикаля селото и се отправя в източна посока към село Ляхово, река Ортаарк или Средна река, която в североизточна посока се направлява към село Братаница, където се нарича Голяма река. От Ортаарк северно на селото се отделя Пулчоварк, част от който пък има клон към село Лозен. Изобилната вода на тези канали-реки най-напред служеше в селото за движение на много воденици: на Ортаарк - 8, общо с 46 камъка, от които сега са останали 3 воденици; на Якаарк -2 воденици с 10 камъка, една тепавица и два дарака за вълна. Ветрен дол минавало за най-голямо воденичарско село в Пазарджишко още в турско време, когато тепавиците са били 2, а имало и една дъскорезница.
Естествено чрез тези канали обилно се напоявали земеделските култури не само на Ветрен дол, но и на съседните села. Днес обаче при новите напоителни системи тези стари канали са в действие до големия канал "Алеко-Потока", който ги пресича. Водата на Чепинската река се взима за Варварската напоителна система, един от каналите на която в източна посока, подсилен с вода от "Алеко-Потока" чрез помпени станции, напоява землищата на каркарийските села.
Чепинската река не наводнява Ветрен дол, а река Връщика(Пишман дере), която слиза по каркарийския склон с голям наклон.
Студени извори наблизо до Ветрен дол няма. Затова в миналото вода за пиене се взимало от каналите-реки и от бунарите (кладенците) в селото, които били 6 на брой, все в речен нанос от чакъл и пясък. От 1936 г. Бунарите са изоставени и вода за пиене се взима чрез открито водохващане в долината на река Връщика и модерен водопровод.
В пролома на Чепинската река, отдясно на последната се намира минерален извор с вода от кисел състав с температура 64 C. Използва се за баня, която лекува болестите: катар на жлъчката, хемороиди, подагра, захарна болест и други. Има изградени 2 бани-едната от югоизточната страна е на Ветрен дол, а другата от северозападната на Варвара. Чрез тръба минералната вода минава през селата Варвара, Ветрен дол, Братаница и стига в Пазарджик, където се използва в градската минерална баня.
Почви
Почвите във Ветрен дол са алувиални и алувиално-ливадни край реката и кафяви горски и канелено горски в планината над селото. Почвата е доста камениста в равнината,което се дължи на влияние на водата през вековете.
Гори
В рида Каркария преобладават широколистните растителни видове като дъб,бук,габър,липа и др. смесени на места с иглолистните бор,ела,смърч и др. Интересна храстова растителност има на хълма Голак. Селото е известно с тополовите насаждения. Горският фонд на селото днес възлиза на 12 500 дка, като в миналото той е бил около 15 000 дка. На площ от 550 дка е разположен черешов масив с вилна зона с около 70 вили.Името му е "Баталите".
Флора и Фауна
Във Ветрен дол съществуват много интересни биологични видове. Това се дължи както на наличието на планина, така и на влажните зони в северният край на селището. Макар и не добре проучена, според ботаниците планината Родопи е дала убежище на повече от 2000 вида висши растения, факт който е нарежда сред най-богатите на висши растения европейски планини. 15 от тези видове са съименници на планината и се срещат само тук, а десетки други т.н.реликти са останали от минали геоложки епохи, което ги прави изключително интересни за науката.
Не по-малко разнообразен е животинския свят. От групата на насекомите внимание заслужават пеперудите със своите 800 вида, 10 от които се срещат само в Родопите. Десетки риби, земноводни, влечуги и бозайници, част от тях редки и застрашени видове обитават планината. Западни Родопи са едно от малкото места в Европа, където и днес свободно се срещат мечки и вълци. Разнообразните местообитания дават подслон и храна на над 273 вида птици, 90 от които с европейско природозащитно значение. Най многобройни видове във Ветрен дол са птиците-146: авлига, папуняк, земеродно рибарче, белоока потапница, скален орел,малък орел, сокол скитник, зелен кълвач,кукувица, малък гмурец, сива чапла, сива сврачка и др.(виж таблицата).Други интересни животински видове са дива котка ,лисица ,диво прасе,белка,блатна костенурка,видра,нутрия,заек,раци и др. От рибите се срещат кефал,мряна,сом,щука,червеноперка, блатна пъстърва и др.Във влажната зона риболовът е разрешен целогодишно.
Ветрен дол съществува от 1604 година. Споменава се за първи път от турски документ от 1633 г. като Ново село. През 1674 г. името е вече сменено и се казва Йелли дере, преминало по-късно на Ели дере-1845 г. В триверстова карта от 1878 г е наречено Елмедере, но по известното си става Ели дере. От 1934 г. до днес името на селото е Ветрен дол. Първоначално селото се е намирало в ниските части на рида Каркария, където и днес има останки от църква и къщи от камък. Това са били старите лозя между местността "Червената пръст"-наречена така заради глината- и река Връщика. По късно селото слиза в подножието на планината или старата Влахова махало. Днес то се е разширило на североизток.
Населението е около 2 000 души. Има 580 къщи и 70 вили. Общата му площ е 5 200 дка. Горският фонд възлиза на 12 500 дка, има 550 дка вилна зона. Празникът на селото е Гергьовден, когато има събор при Гергьова черква-в местността "Баталите". Друг празник има на Тодоровден, когато се провеждат кушията -надбягвания с коне.
На 1 януари в селото се маскират хора като кукери за да прогонят злите сили и да започнат годината на чисто. Маскират се само мъже и има винаги булка и младоженец, които обикалят със своята свита цялото село и ръсят с вода и здравец за здраве. Всяко от домакинствата им дава вино, храна или пари, за да се поддържа традицията. В миналото в селото е имало и гайдар, а днес музикантите на “Сватбата” свирят на акордеон.
Ветрен дол е събрано село всред буйна растителност от овощни градини, орехови дървета и особено пирамидални тополи. Всичко това прави положението на селото привлекателно. В подножието на планината има обширен черешов масив в местността "Баталите". "Мястото на селото е живописно, с чист въздух, много води и сенки и приятно за живеене"-казва Ст. Захариев. Вътрешно селото е сравнително добре благоустроено. Селото изцяло е електрифицирано през 1937 г. Преди това през 1905-1906 г в Чорбаджийската воденица е имало динамо, което е произвеждало променлив ток.
В годините на прехода уличното осветление не работеше. През 2003 г. уличното осветление бе възстановено с нови енергоспестяващи лампи.Водоснабдено е. Няма канализация. Почти всички улици са асфалтирани.Има удобен автомобилен транспорт. За съжаление жп линията Пазарджик-Ветрен дол е закрита на 1 октомври 2002 г.поради нерентабилност и тежко състояние на релсовия път. В сградата на кметството има медицинска служба. В читалището в центъра на селото има поща, библиотека и киносалон. Има аптека. В селото има около 12 хранителни магазина и 10 кафенета. Има и тото пункт и ресторант. Кабелната телевизия в селото предлага 20 телевизионни канала и достъп до Интернет. Училището е основно и носи името на Христо Смирненски. Детската градина се казва "Детелина" Стадионът се ползва от ФК "Зенит". Землището на Ветрен дол е богато на трако-римски находки. Още френския археолог Albert Dumont, който е пътувал у нас към 1870 г. е намерил при Ветрен дол плочка на тракийски конник, взидана в селската черква, където се почита Свети Георги, също релеф с изображение на персийския бог Митрас. Намерена е и друга оброчна плочка на тракийски конник, както и един олтар на Хера и една колона, посветена на Аполон. Намерени са също тракийски бронзови монети от ІІ в. пр.н. е., монети от римски императори след нашата ера, от византийските императори Йоан Комнин ІІ (1118-1143) и Андроник І-ХІІ в., също и от полския крал Сигизмунд І и от Людвик ХІV. В землището на Ветрен дол има 4 неразкопани могили, вадят се големи делви, намират се и железни върхове на стрели. На около 1 км. разстояние южно от селото, по склона на планината при Гергьова черква има следи от старо селище. Там наблизо се редят още: "Спасова черква", "Рангелова черква", "Митрова черква" и "Еленова черква". А на около 500 м. южно от днешното село е оброчището "Света Троица" и на височината Голак- късно римското светилище "Свети Никола".
Няма съмнение, че при Гергьова черква, където се намират остатъци от градежен материал и наблизо стари гробища, е имало старо селище от трако-римската епоха, чиито живот въз основа на посочените черковища около него вероятно е продължил и през средните векове, без да се знае докога. След това долу при реката се явява днешното село. Ако съдим по писаното от Ст. Захариев, че първата черква на това село била останала от български времена и че зад врата й имало плоча с надпис за леточислението и имената на ктиторите й, която плоча била взета от учителя Никофор поп Константинов в Пазарджик към 1847-1848 г., трябва да заключим, че днешното село е съществувало преди турската епоха може би като заместник на това при Гергьова черква.
Намерените монети от византийските императори Йоан Комнин ІІ и Андроник І-ХІІ в. Също показват, че тогава селото е съществувало.
Селото и днес се разделя на две махали: Стара и Влахова махала с черквата на изток от Ортарк и Чукура, т.е. ниската махала на запад от този арк. Името Влахова махала е по името на кореняшкия род Влаовци в тази махала, а не както може да се помисли от някогашно, например от средните векове влашко население във Ветрен дол.
Не ни е известно как е преживяло това село турското завоевание. Но изглежда, че то с някои промени съществува през турската епоха. Така според народното предание то се наричало Ново село. В турски документ от 1633 г. То е наречено Йеникьой (Ново село), с друго име Йеллидере, което е потвърдено в турски документи от 1674 г. и 1845г. Според тия документи и според народното предание в източната част на селото имало една махала турци с турски гробища наблизо. Особено след Освобождението Йеллидере става Ели дере a в триверстовата карта на България от 1878 г. cелото е наречено Елмедере.
Ели дере или Йеллидере, което значи "Петдесет дерета", се обяснява с това, че Чепинската река се е образувала от 50 дерета. Обаче географски е неправдоподобно да се приеме, че "Ели" е видоизменение на "Йел"(вятър, какъвто наистина постоянно духа в пролома.) Ето защо през 1934 г. селото е преименувано Ветрен дол. Името Елмедере значи Ябълково дере-без да се знае защо руските географи са го нарекли така.
