Взрив
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За американския филм вижте Взрив (филм).
Взривът е мигновенно отделяне на голямо количество енергия в малък обем. По произхода на отделената енергия взривовете се делят на химически, атомни, ядрени, електрически (например гръмотевица) и др. Химическият взрив във въздуха се отличава от горенето по това, че процесът на отделяне на енергията протича много бързо, поради което е съпроводен с образуването на ударна вълна. Взривното горене на взривното вещество има детонационен характер в смисъл, че въвличането на нови порции взривно вещество в химическата реакция се случва на фронта на ударната вълна (а не чрез топлопроводимост и дифузия, както е при бавното горене). От това условие по необходимост следва, че при химически взрив, съпровождан от екзотермична окислителна реакция (горене), изгарящото вещество и окислителят трябва да бъдат смесени, иначе скоростта на реакцията ще бъде ограничена от скоростта на доставяне на окислителя, а този процес като правило има дифузен характер. Например природният газ гори бавно в горелките на кухненските печки, защото кислородът попада бавно в областта на горене по пътя на дифузията. Обаче, ако газът се смеси с въздух, той се взривява и от малка искра. Черният барут се състои от механическа смес от изгарящо вещество ( дървени въглища и сяра) и окислител (селитра). Високоефективните взривни вещества често съдържат кислород в състава на собствените си молекули. При получаване на достатъчно енергия (активираща енергия) от такава молекула, тя самопроизволно се разлага на гориво и окислител, които изгарят. Подобни свойства притежават молекулите на тринитроглицерина (глицеролов тринитрат от който се приготвя динамит), тринитротолуола (тротил) и др.
Едни от най-известните взривове са тези в Хирошима и Нагасаки по време на Втората световна война. Т.нар. Цар бомба е най-мощният взрив в историята, причинен от хора.
Най-мощните познати взривове са взривовете на свръхновите звезди.
