Видраре

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Видраре е село в Западна България. То се намира в Община Правец, Софийска област.

Видраре

Данни
Област:	Софийска
Община:	Правец
Население:	453 (13/09/2005)
Надм. височина:	314 м
Пощ. код:	2190
Тел. код:	07139
Геогр. положение:	? сев. ш. ? изт. д.
МПС код:	`СО`
Кмет или наместник
Миглена Димитрова

Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

[редактиране] География

Село Видраре се намира в котловина между три внушителни разклонения на Ботевградския и Тетевенския балкан.Селото с неговите живописни 10 махали е свило гнездо на левия и десния бряг на река Малък Искър. При това си месторазположение селото е по на 40 км. от Ботевград и Тетевен и на 80 км. от центъра на София. Пътят за селото се отбива на 59-ти км от магистралата. Самата котловина в която е разположено селото е дълга над 6 км. и е широка 2-3км. Заградена е от хълмове: от запад Венеца, от север купеновидния масив Черни връх, от възвишенията Неньова страна и Вълчовски връх. На североизток малката планина Драгоица, с връх Нишана висок 990м.Селото е средно на 350 метра над морското равнище. Климатът е много здравословен, определя се като умерено-континентален, но зимата не е сурова, а лятото е прохлано. Средногодишните валежи са от 750 до 900 литра на кв.метър.Ветрове духат сравнително малко и то главно от северозапад. Видраре има землище с различен скален състав. Има пясъчник, глинести шисти, а поречието е от наносен материал, събран през вековете от реката и страничните долища. От възвишенията около селото поемат началото си десетки извори като Бинчин дол, Срядората, Петровец, Петруша и др. Река Малък Искър е благодатен източник за хора от цялата страна, които идват във Видраре, за да ловят риба или да си отпочинат в нейната прохладата. Жителите на селото казват, че отново са се появили и видрите, изчезнали при замърсяването на реката. Горите са предимно дъбови и са пълни с плодове, гъби и дори диви животни.

[редактиране] История

Хубавото разположение и благоприятните условия за живот са запривличали човешкото око тук от дълбока древност, но кога точно се е заселило селото е трудно да се каже. Има различни предположения, но е ясно, че тук са станували още древните траки. За това свидетелстват могилите "Света Петка" и "Свети четиридесет". По-късно тук е стъпил крак на римски завоеватели. За това свидетелстват следите от стар римски път (Средец-Орхание-Плевен), който тук е вървял между "Ненова страна" и могилата "Петруша" и продължавал към селищата Шумнене и Добревци. И до сега този път носи името "Друма". От къде носи името си самото село? Вероятно това е от многото видри, които се въдели по бреговете на реката, а може би от ведрото чисто небе, което се открива над местните върхове. На 4км. под Видраре, на пътя за с.Калугерово, на десния бряг на реката личат останки от разрушена крепост - Градище. Същите личат и над месността Горно селище. Основи от църква са открити в месността Брестето. Там е намерена и престолна плоча за олтар. Вероятно малка църква е имало и в полите на връх Венеца. И до сега месността се казва "Черковището". Живот е имало и в месността "Имането", намираща се южно от селото. Там са открити останки от глинени съдове и първобитни стрели. Голямо доказателство за живота в района е манастира "Свети Николай чудотворец". Построен на десния бряг на реката през 16 век той е будил народната съвест до 1801 година, когато кърджалиите идват тук и го разрушават. Петима от калугерите били одавени в близкия вир, който и досега се именува "Калугеровец". Останалият жив калугер е намерил приют в Етрополския манастир "Света тройца". Там той занесъл стари книги, включително и опис на манастирските имоти. Те са започвали от моста под селото и стигали до "Кесарската воденица". Манастирът е възобновен 1898 година от местния родолюбец Марин Лалов във формата на параклис.Освен манастира от 1730год. тук има и църква "Света Параскева", която в началото е изцяло иззидана само от камък. Иконостасът, арктиката, олтара и сводът на храма издават една изящна архитектура. Буди любопитство и художествената живопис, която обхваща стените, прозорците и големия свод на църквата. За да стигне до наше време и в днешния си вид църквата е преправяна няколко пъти. През декември 1869г. воден от Васил Йонков от с.Гложене Тетевенско в селото ни идва Левски. Тук той се среща със своя приятел от младежките си години учителя от гр.Сопот Илия Костов Гюндузов.Тази среща подпомага тайната му мисия,но основаването на комитета в селото е станало на следващата година при втората обиколка. Вутьо поп Савов пише за станалата среща: "Една вечер в кафенето на Фильо поп Петров, дойде един търговец облечен хубаво с потури и фес и ни каза, че купува добитък. След което разбрахме, че това е бил дякона Левски. Когато основахме комитета, аз бях там. Бяхме всичко 15-16 души. Дяконът постави пищова и камата на масата, а ние ги целунахме и се заклехме да пазим тайна." Тайното име под което да се прикрива комитета, дадено от Левски е било "Хасан Касан". Комитета стигнал 40 члена и разполагал с 200 пушки. Списъкът с имената на членовете в комитета и другите комитетски книжа са унищожени след фаталната постъпка на Димитър Общи - обира на Арабаконак извършен на 20 септември 1872г. По тази причина не всички имена са известни. Знае се за 8: братята Иван и Вутьо Ветови, братята Фильо и Йосиф поп Петрови, Вутьо Пелов,свещенник Георги Даков Тутмаников, Илия Гюндузов и Васил Пупешков, които са осъдени на заточение в Диар Бекир.Предполага се че членове на комитета са били и Вутьо поп Савов, Вутьо поп Иванов, Стойко Добрешков, Найден Вълков, Йото Ботев.Заточениците прекарват в Диар Бекир повече от 3 години. Връщат се във Видраре по време на Освобождението и доживяват старини и оставят многобройна челяд. В боевета за Шипка се проявили местните опълченци: Васил Вутов, Димитър Василев, Васил Павлов, Димитър Вутов, Васил Симов, Коста Бочев, Стефан Добрев и Павел Йотов.

 На 1 януари 1848г. в село Видраре е открито класно училище с пръв учител баба Тола. Малко преди Освобождението в 1875г. училището има 260 възпитаника, от които 220 момчета и 40 момичета.Това е най-многолюдното училище в този край.
 В периода 1891-1893г по стопански начин е построено новото училище, а прес септември 1908г е открита и пълна прогимназия. За културното издигане на селото допринася и местното читалише "Развитие". Основано е по инициатива на местната интелигенция на 9 март 1998 година.

Библиотеката е създадена 1898 година с библиотекар Пело Вутев. През 1986 година в читалищната сграда възниква пожар и е унищожен 12 хиляди тома книжен фонд, възстановяването на който започва 1990г. с дарителски акции.

 Здравен участък в селото има от 1950г. До 1963г в селото е имало родилно отделение.

От 1950г. част от сградата на болницата е преотстъпена за "Дом за деца с тежки телесни недъзи".Домът е с капацитет 120 деца. В дома работят местни кадри.