Владимир Аврамов (цигулар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Проф. Владимир Аврамов Български цигулар и педагог
Роден:	3 декември 1909 София, България

Професор Владимир Аврамов Аврамов, (роден на 3 декември 1909 - yмира на 22 март 2007), е български цигулар, музикален педагог.

Роден в София на 3 декември 1909 г. Завършва Немската музикална академия, цигулка при Ханс Кох и камерна музика при Леополд Крамер. Женен, има син Божидар. В продължение на десетилетия оглавява Катедрата по цигулка.

Една от ярките личности, чиито измерения определят облика на българската музикална култура и издигат международния авторитет на българското изкуство. Един от основоположниците на българската цигулкова школа. През 1938 създава Българскит струнен квартет, наречен (1948) радиоквартет "Аврамов". Аврамов е учител на много български изтъкнати цигулари.

Музикалното си развитие Владимир Аврамов започва с уроци си по цигулка при Петър Гавазов, а по-късно - при Христо Петков и Саша Попов. Впоследствие завършва Немската музикална академия в Прага в класа на професор Ханс Кох.

Изтъкнат изпълнител - той в продължение на близо четири десетилетия ръководи струнния квартет "Аврамов", който става "еталон в изпълнителското изкуство" (М. Големинов) и има "историческа роля в музикалното развитие на България". Квартетът представя за първи път в България огромен брой творби от класическото музикално наследство, изпълнява и популяризира множество произведения от български композитори: Марин Големинов, Любомир Пипков, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Боян Икономов, Константин Илиев, Цветан Цветанов, Димитър Сагаев, Пенчо Стоянов, Димитър Тъпков и други.

Забележителен педагог - професор Владимир Аврамов е "всепризнат доайен на българската цигулкова школа" (Н.Тодоров). Негови възпитаници са по-голямата част от известните изпълнители и педагози: професорите Боян Лечев, Емил Камиларов, Георги Бадев, Антон Хаджиатанасов, Недялчо Тодоров, Антон Станков, Йосиф Радионов и други, както и изтъкнатите изпълнители Любен Йорданов, Георги Байнов, Николай Марангозов, Валентин Стефанов, Петър Делчев, Владимир Атанасов, Недко Боянов и много други.

В продължение на десетилетия ръководи катедрата по цигулка, декан е на Изпълнителския факултет (1955-1959) и ректор на Държавната музикална академия (1962-1968), по което време се открива неин филиал в Пловдив (1964) и така се поставя началото на по-късно обособилото се самостоятелно висше училище, сегашната Академия за музикално и танцово изкуство.

Лектор в международните музикални семинари във Ваймар и Баден-Баден (Германия), Ланцут (Полша) и гост-професор в Мичиганския университет (САЩ).

Участва в журита на международните конкурси за цигулари "П. И. Чайковски" (Москва), "Кралица Елизабет" (Брюксел), "Х. Виенявски" (Познан), "Й. С. Бах" (Лайпциг), "Н. Паганини" (Генуа), "Ж. Тибо" (Париж), "К. Флеш" (Лондон), "Фр. Крайслер" (Виена) и други, на международни конкурси за струнни квартети и други камерни състави (Прага, Будапеща, Париж, Портсмут, Санкт Петербург) и други.

Авторитетен музикален деятел - професор Владимир Аврамов е основател и ръководител на редица национални и международни музикални прояви у нас. Председател е на организационния комитет на Националния конкурс "Св.Обретенов" в Провадия (1970-1996) и негов почетен председател (от 1996 г.).

Голям е приносът му за откриването на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив.

Носител е на най-високи държавни отличия и награди, между които орден "Стара планина" І степен, почетния знак на Пловдив (1966 и 1999) и други.

В знак на висока почит към неговите изключителни заслуги за създаването и развитието на пловдивската Академия за музикално и танцово изкуство и за забележителния му принос към българското изкуство и култура той е удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на АМТИ през 1994 година. По-късно му е присъдено такова звание и от Държавната музикална академия - София.

Недялчо ТОДОРОВ състав. и ред. Владимир Аврамов на 90 години. Юбилеен сборник, 2000.

[редактиране] Външни препратки

• проф. Владимир Аврамов [1]