Врачеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Врачеш е село в Западна България. То се намира в Община Ботевград, Софийска област.

Врачеш

Данни
Област:	Софийска
Община:	Ботевград
Население:	3 646 (13/09/2005)
Надм. височина:	400 м
Пощ. код:	2151
Тел. код:	07134
Геогр. положение:	42° 53' сев. ш. 23° 45' изт. д.
МПС код:	`СО`
Кмет или наместник
Нено Ганчев Ненов

[редактиране] География

Село Врачеш се намира в планински район. Разположено е в югозападната част на Ботевградската котловина, в полите на Стара планина и в подножието на връх Мургаш. От края на Ботевград до началото на Врачеш са по-малко от 3 km, а самото село е дълго над 4 km.

Селото е най-многобройно в община Ботевград - населението е 4 102 души (01.07.2004). Едно от най-големите села в Софийска област. Територията му възлиза на 2080 дка, а цялото землище има площ 112600 дка. Население през 2006 година - 3 537 по постоянен адрес и 265 живеещи по настоящ адрес. Реално в селото живеят и граждани, които имат жилища във Врачеш, живеят постоянно в селото, но се водят на отчет в други населени места.

[редактиране] История

Село Врачеш има многовековна история. Нейни свидетели са надписите върху римска пътна колона, тракийски надгробни могили, останки от крепостите „Чеканица“, „Чешковград“, „Будиовград“ и други.

Първите писмени сведения са в данъчните регистри на Османската империя от средата на 16 век. Врачеш е със статут на пазител на прохода Витиня, тъй като през землището минава стратегическият път София-Ботевград. Това дава основание Феликс Каниц да тълкува етимологията на селото като "малка врата". През Врачеш и т. нар. „Чурешка пътека“, на практика съвпадаща с пътя (не магистралата) за София през Витиня, преминават руските войски от Западния отряд под командването на генерал Гурко. Щабът на разузнаването се настанява в Камишларската къща, запазена и досега, в която дълги години се съхранява касата на генерал Гурко, понастоящем експонат в Ботевградския исторически музей. Легендата разказва, че врачежани са откраднали тази каса, но след солиден бой (ала гер ком ала гер) са я върнали. Касата е била ценна, защото вътре е имало карти, а не пари. Също легендата разказва, че оръдията на Гурко са превозени през планината от врачежаните като наказание за тази кражба, а не доброволно. А също и за това, че са оказали съпротива, като са изпопрерязали ремъците на конете, които е трябвало да теглят тези оръдия. В село Врачеш е роден Майстор Вуно Марков, изградил много мостове и църкви.Църквата "Св.Димитър" в село Врачеш е негово дело.Майстор Вуно Марков е изградил и емблемата на Ботевград - ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА. В ЗНАК НА ПРИЗНАТЕЛНОСТ ВРАЧЕЖАНИ СА ИЗГРАДИЛИ БЮСТ ПАМЕТНИК НА МАЙСТОРА ПРЕД КМЕТСТВОТО. В село Врачеш през декември 1886 година е роден и АНДРЕЙ ВЕЛИЧКИ - МИТРОПОЛИТ,ПАТРИАРХ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В АМЕРИКА,КАНАДА И АВСТРАЛИЯ.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Девическият Манастир "Св. Четиридесет мъченици" е разположен на 3 km западно от селото.
Църква "Свети Димитър" в центъра на селото, построена от Майстор Вуно Марков, строител на Часовниковата кула в Ботевград.
Читалище: основано 1895 г, построена нова сграда 1963 г.
Две училища - основно и начално.
Детска ясла и детска градина.

[редактиране] Редовни събития

В село Врачеш има два местни традиционни събора - пролетен и есенен. Запазен досега е събора на Петков ден /27октомври/ - с много сергии, музика и народно веселие. Женският манстир "Свети Четиридесет мъченици", намиращ се на 3 км западо от селото също има два празника - пролетен и есенен /девети март и осми септември/. Празниците се посещеват от жителите на цялата община и екскурзианти от страната.

На 14 февруари в центъра на селото се организира "Трифон Зарезан" - с много гости, вино и музика, става традиция този празник.

На 31 декември населението на селото излиза на централния площад за да посрещне Нова година със заря, музика и народни хора.

Тези традиционни събития понастоящем се организират от Кметството под ръководството на кмета Нено Ганчев.

[редактиране] Поминък

Врачежани са работили и работят в предприятията на Ботевград.

В самото село най-развития занаят е бъчварството. Във Франция,Италия и Испания се знае името на Врачеш от качествените бъчварски съдове произведени от майсторите в селото.

Развито е живитновъдството - свине и говеда, които се отглеждат в полудиви условия, пасят си в околните гори. Как ще е, като ни налегне Европата с нейните изисквания, не се знае.

[редактиране] Други

На всяка Нова година в центъра на селото се организира заря, дядо Коледа раздава лакомства и разбира се, вият се кръшни хора. За изпращане на страта 2005 г. и посрещане на Новата 2006 година в центъра на селото от планината с каручка и звънче слязоха трима Дядо Мразовци със суровачки в ръце и пълни с лакомства чували. Раздаваха и червено вино за здраве.

В селото има много заведения, където може да се хапне и пийне чудесно.

[редактиране] Врачежаните и врачежанките

За жителите на всяко селище си има традиционни представи. Ето какви са традиционните престави за врачежаните и врачежанките:

„Врачежаните са на ски“ - с това познато в общината изречение се изразява факта, че традиционните врачешки фамилиии завършват на „ски“, макар че, има тенденция към промяна. Пример: Гечевски, Паликарски, Таралански, Коларски, Йошовски, Стойчовски...

„Врачежанин без нож не ходи“ - това постепенно остава миналото. По-актуално е - Врачежанин без резачка няма.

„Руси, синеоки “ - краткото описание на врачежанките - коренячки. Която не е - не е коренячка. А врачежаните - кореняци са руси и синеоки.

Миграцията постепенно размива тези традиционни представи.