Всяка неделя
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Всяка неделя е българско телевизионно магазинно пряко предаване, едно от най-известните в историята на българската телевизия.
Първото издание е излъчено на 7 януари 1979г. по Първа програма на Българската телевизия (БТ). Първоначално водещи са Кеворк Кеворкян и Янчо Таков, а новините се представят от Димитри Иванов. Редът на предаването се анонсира от говорител зад кадър (през 80-те години това е Димитър Игнатиев, който понякога представя и новините в кадър). След осъждането на Янчо Таков на затвор за криминално деяние предаването се води и управлява от Кеворкян. "Всяка неделя" е главна редакция в структурата на Дирекция "Информация" на БТ, а главен редактор е Кеворк Кеворкян.
Претенции за името "Всяка неделя" предявяват Тошо Тошев, тогавашен Програмен директор на Българска телевизия (сега главен редактор и издател на вестник "Дневен Труд"), както и проф. Марко Семов, тогава идеологически шеф в БТ. Официални писмени източници за произхода на заглавието на предаването не съществуват. Концепцията за "Всяка неделя" се оформя след специализация на Янчо Таков в САЩ, където той е впечатлен от новините на Уолтър Кронкайт и от магазинни предавания. Важен фактор е и обстоятелството, че голяма част от населението в Западна България приема сигнала на Телевизия Белград, която по това време има неделно следобедно магазинно предаване "Неделя по пладне".
Като концепция "Всяка неделя" е наследник на "Информационен дневник" излъчвано (през 1974 - 1978 г.)през уикенда по Първа програма на БТ - в това предаване Кеворкян се утвърждава като известен телевизионен журналист с уникален подход при представянето на културната тематика. В последното издание на това предаване през декември 1978 г. Кеворкян обявява: "Следващата неделя новини ще има чак в 17.30 ч, а това предаване повече няма да се излъчва." Първото издание на "Всяка неделя" е открито от Янчо Таков, който представя другите водещи и концепцията с думите - ще ви покажем как е модерно да се прави телевизия. За първи път зрителите виждат на живо работата на екипа в студиото, работата в режисьорската апаратна, движението на камерите в студиото, динамиката на творческия процес протича пред очите им.
Във "Всяка неделя" за първи път в България са излъчени "Мъпет шоу", "Розовата пантера", "Уди кълвачът", "Том и Джери", "Инспектор Дюдю". Предаването има собствена класация за нова поп музика - "Песента на "Всяка неделя", която се определя от елитно жури. "Балкантон" издава дългосвирещи плочи с хитовета от класацията. "Събеседник по желание" (разговор с известна личност по избор на зрителите) се превръща в най-важната рубрика на предаването. Често интервютата предизвикват осезателен обществен резонанс и влизат в разрез с официалната идеологическа и пропагандна доктрина. Предаването осъществява емисии от Москва, Париж, Ленинград, Талин и други градове в чужбина.
За годините до 1989 г. "Всяка неделя" въвежда в българската телевизионна практика десетки нови жанрове, формати, налага нов стил в телевизионното общуване, превръща се в своеобразна опозиция на официалната медийна практика. Редактори и режисьори на предаването са едни от най-талантливите специалисти в областта на телевизията и културата. Имената на екипа на "Всяка неделя" никога не са излъчвани във финалните надписи на предаването (каквато е обичайната практика тогава в БТ).
Магазинният формат на предаването включва богата жанрова палитра - от тиражите на "Тото 2", излъчвани на живо от студио 6, до репортажи - социални експерименти. Задълбочените и откровени разговори на Кеворкян с личности от световния интелектуален елит в рубриката "Събеседник по желание", както и аналитичните и ерудирани интервюта и коментари на Димитри Иванов, превръщат "Всяка неделя" в национална културна и развлекателна институция. Предаването се отличава с абсолютно нетипична за периода атрактивност, визуална креативност, концептуалност, динамика, комуникативност и липса на автоцензура. "Открити врати към света" е една от рубриките на "Всяка неделя", но това заглавие достатъчно добре описва същността на цялото предаване.
Типичната гледка в българските градове и села в неделните следобеди в онзи период е следната: всички бързат да се приберат у дома към 17.30, когато започва "Всяка неделя", а към 19.00, когато е рубриката "Събеседник по желание" цялата потенциална телевизионна аудитория е пред екрана. Предаването се преввръща в обект на ожесточена критика от страна на официозните медии и на искрен възторг сред зрителите от всички поколения.
До днес остава неизяснен въпросът чия е музиката, използвана за оригиналното и новаторско музикално оформление (звуков дизайн) на "Всяка неделя" през 80-те години на 20. век. В архива н Българската национална телевизия няма съхранени записи на емисиите на "Всяка неделя".
От началото на 90-те години на 20. век собственик на марката "Всяка неделя" е Кеворк Кеворкян, който продуцира предаването като външна продукция по БНТ през 90-те години и в първите години на 21. век.
След средата на 80-те години Кеворкян е заменен за известен период от водещия Антон Вергиев, който не успява да се впише в стилистиката и динамиката на предаването. Често при необходимост Кеворкян е заместван като водещ от редактора Димитри Иванов. Първоначално "Всяка неделя" включва рубрика, която е наследник на закритото предаване "Телевизионен обектив" - представяне на предстоящи предавания по БТ, но тази рубрика бързо е преустановена.
Събеседници, участници и сътрудници на предаването са най-изявените имена на националния интелектуален и артистичен елит. Разговорите с писатели, режисьори, художници, композитори, журналисти, критици, са съществен и уникален принос в българската аудиовизуална история. Често събеседници са представители на световния писателски и музикален елит (участници в световната писателска среща в Парк-хотел "Москва" в София, както и Херберт Фон Караян, например, но и цяла плеяда съветски интелектуалци с международно признание).
Забележителен феномен във "Всяка неделя" са новините, подготвяни и представяни от Димитри Иванов. Той включва репортажи от Си Ен Ен, показва кадри от скандални клипове на Мадона, показва новини, които не биха попаднали в "По света и у нас". Някои от изданията на "Всяка неделя" през 80-те години на 20. век, при мостове или цели емисии от Москва, са излъчвани по системата на Централната съветска телевизия "Орбита" за спътникова трансмисия, което е давало възможност предаването да бъде гледано от аудитория над един милиард зрители. През пролетта на 1989 г. покойната говорителка Мария Тролева се появява в един от неделните следобеди в 17.30 ч вместо шапката на "Всяка неделя", за да прочете (дистанцирано и тъжен глас) решението на ръководството на БТ за спиране на предаването поради нарушаване на програмната дисциплина (редовното влизане в територията на "Лека нощ, деца!"). Предаването е възстановено на 19 ноември 1989 г и още с първата си емисия измества "По света и у нас " с час по-късно. В новата обществена и политическа обстановка класическата "Всяка неделя" просъществува до 1991 г., като след първите парламентарни избори Кеворкян излиза от кадър и програмата се води от Петко Бочаров.
През 80-те години на 20. век "Всяка неделя" се анонсира от говорителя непосредствено след шапката, на фона на общ план от студиото с думите: "Гледате програмата "Всяка неделя", която се излъчва директно от Студио 4,Студио 6 и ПТС 10 на Българската телевизия. Прогамата съдържа: (следва изброяване на всики обекти в предаването). По време на прекия ефир зрителите имат възможност да задават въпроси към госта в рубриката "Събеседник по желание" по телефона, чийто номер се обявява през цялото предаване от говорител.
Оригиналният студиен дизайн:
- много тъмен (черен) рундхоризонт в студио 4, - надписи "Всяка неделя" с бял блоков шрифт на всяка от стените, - пулт на водещия с място за събеседници пред прозорците на режисьорската и звуковата апаратни, които се виждат в кадър при план с водещия, - място за водене на новинарската рубрика в ъгъла до звуковата апаратна, като в кадър влиза озвучителното тяло, - пулт на говорителя (до входа на студиото), - площадка за изпълнителите на песни в музикалната класация и за други изяви на гости, - комплекс от два монитора, вертикално разположени, вдясно от мястото на събеседника, които влизат в кадър, - площадка в студио 6, от която се предава тегленето на "Тото 2", - площадка с висока мека мебел (наследство от "Информационен дневник "Неделя"), която се използва до средата на 80-те години.
Режисьорската и художническата концепция (заставки, анимирани кашове, шапки) са уникални и новаторски не само за БТ, но и за цялата телевизионна практика в тогавашния съветски блок.
Музикалната тема от шапката на "Всяка неделя" е ремиксирана през 2004 г. от формацията "Дийп Зоун Проджект" и се превръща в клубен хит.
