Гара Бов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: енциклопедизиране, извличане на стойностната информация от ненциклопедичен текст, оформяне на външни препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Гара Бов е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.

лого на Бов

Гара Бов

Данни
Област:	Софийска
Община:	Своге
Население:	1 140 (13/09/2005)
Надм. височина:	535 м
Пощ. код:	2271
Тел. код:	07168
Геогр. положение:	43° 1' сев. ш. 23° 21' изт. д.
МПС код:	`СО`
Кмет или наместник
Ангел Цветков (НДСВ)

[редактиране] География

[редактиране] История

Наименованието на селището произлиза от името на френския рицар граф Сен дьо Бьоф. Последният заедно с други пленени латински рицари след битката при Одрин през 1204 г. бил заточен в лагера Костел, край днешния град Севлиево. По късно, през 1206 г. непосредствено след смъртта на император Балдуин Фландърски, като васал на българския врадетел Калоян, граф дьо Боф заедно с още около 1000 латински рицари бил разселен в планинските предели на Искърския пролом. Установил се тук завинаги, на посоченото място графа заварил селяни другоземци (българи). Тук той се заселил, основал ново поселище, въздигнал и крепост, а след време оставил и името си на селището. Оттогава и до ден днешен всички наричат това селище с побългареното му име Бов от Боф.

За да не бъдем голословни нека прочетем какво пише в тази връзка народният поет Иван Вазов. Без да се оприличава на човек разбиращ изкъсо историята, в пътеписа си “Разходка по Искъра” с присъщото си многословие относно името той заключава: “ Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари. http://www.chitalishte.bg/newsview.php?newsid=1539&gopopup=0&PHPSESSID=e2e59c695bf2e374bb6d468f69ae61eb http://www.alisanet.dir.bg/_wm/gallery/?df=17

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

Съборът на селото е на 2 юни.

СПОМЕНИ НА ИЛИЯ ГЬОШЕВ ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ В БОВСКИЯ КРАЙ

Илия Гьошев пише: '“…Аз съм на 84 години и съм роден в с. Заселе. В училището ни преподаваха учителите Васил Белчев и Василка Белчева.Учителят Белчев често ни четеше от читанките разказите на писателя Иван Вазов…Дядо Йоцо се е казвал Йордан Маринков Църнярски, ми е разказвал дядо Новко Алексов, който по това време беше на 92 години. Кошарата на дядо Йоцо е била точно на “Злио камик” над девети тунел.

Зимно време (хората )скарвали стоката от селото (Заселе) долу на кошарата. Дядо Йоцо ослепял на 60 годишна възраст при падане на тила си, ми разказа дядо Новко, но бил буден и здрав старец и е помагал, макар и сляп, при храненето на добитъка.

Дядо Манчо Здравков, който става кмет на с. Заселе, потвърди разказа на Вазов за “Дядо Йоцо гледа”…

Първият войник от селото, след Освобождението на България, от с. Заселе е Митър Колев, който дядо Йоцо описва и “вижда” със сетивата си: шинела, копчетата, фуражката. Това го е казвала баба Туна Белкова, когато е ходила на кошарата при дядо Йоцо да му помага като съседка на кошарите. Това ми го е казвала, когато бях ученик.

През 1957 г. станах председател на ТКЗ в с. Заселе. За бригадир в Първа полевъдна бригада избраха Димитър Вачев Гелков – потомък на първия кмет на с. Заселе след освобождението на България от Турско робство, който в разговор потвърди чутото и разказаното от старите хора от нашето село за писаните разкази от Иван Вазов. Бай Димитър ми каза, че данните, които са вписани в разказа “Дядо Йоцо гледа” са давани от дядо му Гелко Коларов, на който писателят е идвал на гости.

Баща ми Гьоше Андреев ми е разказвал, че бащата на дядо Йоцо-Маринко Църнярские работил в град Враца при врачанския бей. Беят взел жената на Маринко за харема си. Маринко отмъстил за похитената си съпруга като го ликвидирал и избягал във Врачанския балкан.

Турците тръгнали с потеря след Маринко. В местността “Гладна”, под “Каличина бара” между селищата на Осиково и Згориград, турците го задържали и убили.

През 1935 г. с баща ми ходихме пеша от Заселе до Враца и обратно, на панаир през м. септември. Там баща ми ми показа къде е гробът на Маринко Църнярски, който беше обрасъл с вечна зеленина и с бръшлян. От рода на дядо Йоцо са – Кола, Манко, Вачо, Стоичко и Васил П. Маринкови..”

Оригиналният текст на спомените се съхранява в библиотеката на читалището в Гара Бов заедно с други материали за пребиваването на И. Вазов в бовския край. Създаден е и документален филм "Истината за дядо Йоцо" от КТ "Алиса`93" гр. Своге съвместно с читалище "Светлина" Гара Бов. Филмът е заснет на мястото където е живял прототипът на Вазовия герой, до останките от зидовете на кошарите му и на фона на живописния водопад "Скакля". В Бов през лятото на 1918 г. Иван Вазов пребивава в Данговата къща. За този край той е написал редица произведения, между които "Дядо Йоцо гледа", "Водопадът", "Гълъбинка" и др.

Повече информация и богат снимков материал за мястото където е живял дядо Йоцо може да откриете в електронния вариант на историята на читалището (съдържа над 400 снимки, 500 имена на спомоществователи и участници в чит. дейност,спомени за читалището) на следния адрес: http://www.chitalishte.bg/bookview.php?bookid=34 http://www.chitalishte.bg/newsview.php?newsid=1539&gopopup=0&PHPSESSID=e2e59c695bf2e374bb6d468f69ae61eb http://www.alisanet.dir.bg/_wm/library/item.php?did=23353&df=8&dflid=3 http://www.alisanet.dir.bg/_wm/library/item.php?did=23243&df=8&dflid=3