Главен прокурор на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Статутът и функциите на прокуратурата са уредени за първи път в новата българска история през 1880 г. със Закона за устройството на съдилищата (ЗУС). С него прокурорите са подчинени на окръжните и апелативните съдилища и Върховния касационен съд, т.е. влизат в структурата на съда. С промени в ЗУС от 1910 г. се създава особен ред за назначаване на съдии и прокурори от всички степени по т.нар. “Таблица за повишаване и назначаване”, съдържаща конкретни критерии и изисквания. В него се урежда и структурата на Върховния административен съд, който се състои от първи председател, председател на отделение, главен прокурор и прокурор на отделение, които се назначават с Указ на царя по предложение на министър-председателя. Прокуратурата като самостоятелна специализирана институция в лицето на Главна прокуратура, стояща начело на система от органи за надзор за стриктно изпълнение на законите е създадена с Указ № 479 от 22.03.1948 г. (ДВ, бр. 70 от 1948 г.) на основание Конституцията на НРБ от 1947 г. Според тази конституция главният прокурор се назначава от Народното събрание. При тогавашното устройство Прокуратурата се състои от Главен прокурор, окръжни и районни прокурори. Главният прокурор отчита дейността на прокуратурата пред Народното събрание. Той ръководи и контролира дейността на органите на прокуратурата, лично назначава и уволнява всички прокурори в страната, има право на законодателна инициатива. В законите за прокуратурата от 1952 г., 1960 г. и 1980 г. са запазени основните принципи, върху които е изградена прокуратурата от 1948 г. Новото е, че Главният прокурор участва с право на съвещателен глас в заседанията на Президиума на Народното събрание и Министерския съвет, а другите прокурори – в сесиите на местните органи. Главният прокурор продължава да се избира от Народното събрание, подчинен е единствено на него и пред него се отчита. Той назначава и уволнява всички прокурори, а до 1979 г. и следователи. Според сега действащата конституция главният прокурор се назначава и освобождава от Президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на преизбиране (чл.129, ал.2 от Конституцията и чл.128 от Закона за съдебната власт). Кандидатурите за избор на главен прокурор могат да бъдат предлагани с предложения на не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет и от Министъра на правосъдието (чл.28, ал.2 от Закона за съдебната власт).

[редактиране] Главни прокурори

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт