Гореме

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гореме е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, Област Благоевград.

Гореме

Данни
Област:	Благоевград
Община:	Струмяни
Население:	134 (13/09/2005)
Надм. височина:	670 м
Пощ. код:	2834
Тел. код:	074346
Геогр. положение:	41° 39' сев. ш. 23° 6' изт. д.
МПС код:	`Е`
Кмет или наместник
Евгени Илиев

[редактиране] География

Село Гореме се намира в планински район. Разположено е на източните склонове на Малешевска планина, в югоизточното подножие на Горемски рид на надморска височина около 700 м. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите (средногодишна валежна сума около 750 мм). През землището на селото текат Цапаревска река и нийният приток Горемска река. Преобладават излужени канелени горски почви.

[редактиране] История

В местността Старо селище (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността Кръсто, има античен некропол. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни византийски монети от края на 12 и първата половина на 13 век. Средновековното селище е възникнало в местността Църковен (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според Йордан Заимов се е наричало Църковене или Църковяне. През първата полвина на 17 век жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село.

С имената Гореми и Горелина селото се споменава в османски регистри от 1611–1617, 1650 и 1660. Поминък на населението през 19 век са животновъдството (овце, кози, свине) и земеделието (царевица, ръж, ечемик). През 1860 на мястото на малък параклис от 1804 е построена църквата Св.Димитър (паметник на културата).

По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 е сформирана местна чета с войвода Стоян Янчов. В Гореме и селата Добри лаки и Игралище се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско иго (5 декември 1878).

През 1890 е открито начално училище. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на 19 век Васил Кънчов споменава селото под името Гореме с 800 жители християни.

В селото е създаден един от първите комитети на ТМОРО в Каршияка (преди 1900). През 1901 селото е посетено от Гоце Делчев. Тук той научава новината за Солунската афера. Активна революционна дейност развива учителят Стоян Стаменов, войвода на местната чета, която по време на Горноджумайското въстание 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание 1903 четата е разбита от турците. По време на Балканската война 1912–1913 Александър Ханджийски и Атанас Цветков от Гореме превеждат през Малешевска планина дясната колона на 7-ма Рилска дивизия, която се явява в тила на турската войска, укрепена в Кресненския пролом.

Поминък на населението след 1912 са земеделието и животновъдството. През 1933 е учредено кредитното кооперативно сдружение Доверие. След 1914 жители от Гореме презаселват село Будилци. През 1958 е основано ТКЗС, от 1968 — към Горско стопанство (днес Държавно лесничейство) в село Цапарево. След 1956 населението намалява поради постоянни изселвания към Сандански, Струмяни и Благоевград.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Църквата Св.Димитър е голяма трикорабна псевдобазилика, с външна галерия от юг и от запад. Художествената стойност в интериора имат дървените касетирани тавани с 2 „слънца“ върху централния таван, рисуваният иконостас.

Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа огражденско-малешевска къща, от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила възрожденската селищна структура. Селото е купно. То е електрифицирано и водоснабдено. Началното училище Гоце Делчев от 1948 до 1986 е основно.