Горна Рибница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горна Рибница е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, Област Благоевград.
| Горна Рибница | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Благоевград |
| Община: | Струмяни |
| Население: | 10 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 835 м |
| Пощ. код: | 2836 |
| Тел. код: | 074347 |
| Геогр. положение: | 41° 39' сев. ш. 23° 2' изт. д. |
| МПС код: | Е |
| Кмет или наместник | |
| Име Фамилия | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Горна Рибница се намира в планински район. Разположено е в източните склонове на Малешевска планина, на надморска височина около 800 м. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите (средногодишна валежна сума около 800 мм). Предимно светли кафяви горски почви.
[редактиране] История
Васил Миков свързва името на селото с месторазположението му и смята, че първоначално се е наричало Ридница. Горна Рибница възниква в началото на 18 век като колибарско селище. По предание първи заселници са братята Ангел, Иван и Христо Бугаринови от Дупнишко. По-късно идват Панковци от Горноджумайско, Конарци от Струмишко и други. През 19 век населението се занимава с животновъдство (овце, кози, свине) и земеделие (царевица, ръж, ечемик). През 1830-те в частна къща е открито килийно училище с учител Атанас от Дебър, което в средата на века става новобългарско. През 1846–1849 е построена църквата Св.Атанасий.
По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 е образувана местна чета с войвода Димитър Г. Икономов. 7 души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско иго (5 декември 1878). Рибничани подписват и писмото протест на селата от Мелнишко и Петричко до турския каймакамин в град Петрич (11 декември 1878). В края на века Горна Рибница има 450 жители християни. Около 1897 е създаден комитет на ТМОРО. През 1901–1903 Гоце Делчев 2 пъти посещава селото. По време на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 турската войска извършва насилия над населението — опожарени са около 20 къщи.
Горна Рибница е освободено от османско иго през 1912. Поминък на населението остават земеделието и животновъдството. Населението намалява поради масови изселвания, най-значителни през 1959–1970 главно за градовете Разград, Сандански, Благоевград и Дупница.
