Градище (Област Габрово)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другите български села с име Градище, вижте пояснителната страница.
Градище е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, Област Габрово.
Градище (Област Габрово) | |
---|---|
Данни | |
Област: | Габрово |
Община: | Севлиево |
Население: | 166 (13/09/2005) |
Надм. височина: | ? м |
Пощ. код: | 5435 |
Тел. код: | ? |
Геогр. положение: | 43° 5' сев. ш. 25° 1' изт. д. |
МПС код: | ЕВ |
Кмет или наместник | |
Име Фамилия |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Действително край Севлиево има село Градище, но тук става дума за "Градище", което е древна римска крепост от 4-6 век. Нейните почти нереставрирани останки могат да се видят добре и днес. Разположени съ върху голям хълм, носещ същото име, който се извисява от източната страна на град Габрово.
[редактиране] История
С понятието "градище" обикновено са наричани останки на стари поселища (от древността до Средновековието), заради което у нас то се среща в различни региони като наименование на местности или села, изградени край или върху тях.
В случая крепостта вероятно не е била само наблюдателен гарнизон, тъй като е разположена на плато със сравнително голяма площ. Запазените основи не са само от външни стени, а от множество отделни каменни постройки, сред които има и църква. От мястото се разкрива великолепна гледка към Централна Стара планина на юг, а на запад се отваря видимост на километри, почти до севлиевската равнина.
Вероятно специалистите по военна история могат да кажат повече по въпроса, но и без задълбочени познания всеки съвременник би стигнал до следното заключение : -- В епохата на ранното средновековие, когато земите на днешна Северна България са били част от Византия, империята е изградила наблюдателно-защитен крепостен вал в нагънатата полупланинска част на Предбалкана. Като се почне от Раховец (край Горна Оряховица), Градище (край Габрово), Хоталич (край Севлиево), Вароша (край Ловеч) - поредицата може да бъде разширена както на изток, така и на запад. Явна е стратегическата прилика между всички тях - построени са върху възвишения или плата, от които може да се наблюдават пространни райони в плодородните равнини. В случай на нужда (нахлуване на вражески отряди)тези цитадели са можели да се превърнат в убежище за мирното население. Така на практика е била създадена втора - ръкотворна северна граница - разположена на стотина километра от естествената водна граница, очертана от Дунава. В последствие Българската държава завладяла тези земи и "наследила" крепостите. Фактът, че до всяка от тях днес има голямо селище или град показва приемствеността в хилядолетията по отношение човешкия избор на местоживеене.