Гъбене
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гъбене е село в Северна България. То се намира в община Габрово, Област Габрово.
| Гъбене | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Габрово |
| Община: | Габрово |
| Население: | 282 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 383 м |
| Пощ. код: | 5333 |
| Тел. код: | 06712 |
| Геогр. положение: | 42° 54' сев. ш. 25° 10' изт. д. |
| МПС код: | ЕВ |
| Кмет или наместник | |
| Иван Христов | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Гъбене се намира в Габровска община на 19 км от гр. Севлиево и на 19 км от самия град Габрово. Близо до селището са разположени две отделни негови махали - Борското и Смиловци.През селото тече р.Гъбенска, която е десен приток на р.Росица. Разстояния до някои близки села: Музга - 2 км, Дебел дял - 6 км, Камещица - 2 км, Горна Росица - 9 км, Райновци - 4 км, Враниловци - 8 км. По-голямата част от жителите на селото се занимава със селско стопанство - производство на картофи, сливи, зърнени култури, зеленчуци и животновъдна продукция. В Гъбене работи и машиностроителният завод "Металик", основан през 1967 г., който произвежда стоманени и алуминиеви отливки под налягане, предназначени за текстилната, автомобилната и отбранитилната промишленост, резервни части за селскостопански машини и др.
[редактиране] История
Село Гъбене има древен произход. През Българското Възраждане в селото кипи усилена просветна, културна и революционна дейност. В периода 1800-1810 г. е построена църквата "Успение Богородично", която е една от най-старите църкви, запазили се и до днес в Габровска област. По това време основната част от помиънка на населението са били земеделието и скотовъдството, за което свидетелстват много турски документи от онова време. От османския документ “тефтер” за данъка десятък върху произведения през периода 1871-72 тютюн разбираме, че гъбенските производители са платили като данък 40 оки тютюн (51,32 kg),т.е. за този период в Гъбене били произведени около 400 оки тютюн (513,2 kg). В навечерието на Априлското въстание в селището имало около 1200 сгради, от които 1126 къщи-120 български и останалите турски. Освен къщи в селото имало много хамбари, плевни, дюкяни, две църкви и др. По време на Априлското въстание (20 април 1876 г. - 20 май 1876 г.) селото въстава и е частично опожарено и разграбено от фанатизираните орди башибозуци. Арестуваните гъбенски опълченци- Колю Стоев, Минчо Ханчев, Смил Ханчев, Симеон Петров и др., били откарани в Севлиево на 9 и 10 май 1876 г. По данни от книжата на Кралското външно министерство във Виена от 1878 г. в селото били опожарени 79 къщи, 2 дюкяна, 2 църкви и др. Били убити 18 мъже, 2 жени и неизвесен брой деца. От посочените 20 жертви днес е известен само Руси Ганчев, загинал между селата Драгиевци и Яворец. Били ограбени 270 къщи, 442 семейства, 2552 лица. Голяма част от добитъка на населението бил загубен- 339 говеда и коне, 1546 овце и кози и др. Било разграбено голямо количество зърнени храни и други земеделски култури. След жестокото потушаване на въстанието в Гъбене бил открит пункт за раздаване на помощи на пострадалото население, създаден от чуждестранни мисионери. След Освобождението основният поминък на гъбенци остават земеделието и скотовъдството, но има и занаятчии, хора на общетвени длъжности и др. По късно много млади хора заминават за Габрово, където в началото на ХХ век се строят много нови фабрики. Но урбанизацията не засяга така силно селото, както в периода след 9 септември 1944 г. Насилтвеното одържавяване на земя и добитък, безработицата , ниското заплащане и други фактори, както и процесът на стопанско възстановяване и създаването на нови предприятия в градовете кара мнозина гъбенци да потърсят работа там. Довчерашните селски стопани стават миньори, зидари, стругари, шлосери и др. В края на 40-те години в селото е построено новото училище "Паисий Хилендарски", което преди закриването си през 1996 г. приема деца от селата Гъбене, Дебел дял, Музга и Камещица, от махалите Борското и Смиловци. През 70-те години на ХХ век е построена новата сграда на общината, намираща се на централния площад на Гъбене. Днес в нея се помещават кметската канцелария и пощата на селото.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
Съборът на село Гъбене се провежда всяка година на големия християнски празник Петдесетница през месец юни.
[редактиране] Други
[редактиране] Народно творчество
ДАРБА ЗА КОЛЕДАРИ
Обредна народна песен (Пее се по време на пътуване)
Защо ми са бели лебеди на твой, войно, равни двори? Не е било бели лебеди, не е било сиви волове, най е било войновичка. Войноричка по двор ходи, по двор ходи, менци хлопа, менци хлопа, чехли тропа, чехли тропа, гривни дзвека, гривни дзвека по постели, да си буди. млада война: - Стани, стани, бре, млад войно, какви са ни гости дошли, гости дошли коладници, каква щем ги дарба дари? - Ще ги дарим хранен шопар, хранен шопар тригодишен, тригодишен, триж преседявал, триж преседявал, триж угояван. Ако им се малко види, още щем ги дарба дари, ще ги дарим ведро вино, ведро вино тригодишно. Ако пак се малко види, още ще ги дарба дарим, дари щем ги пещна хлеба, пещна хлеба, превит кравай, превит кравай на копраля, на кравая кръст дукато!
