Г. М. Димитров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Георги Михов Димитров български политик |
|
| Роден: | 15 април 1903 Ени чифлик, днес Турция |
|---|---|
| Починал: | 29 ноември 1972 Вашингтон, САЩ |
Георги Михов Димитров (наричан Г. М. Димитров - Гемето) е български политик, ръководител на БЗНС "Пладне". Един от ярките противници както на нацизма, така и на комунизма. Агент на английското разузнаване в България. Баща на Анастасия Димитрова-Мозер.
[редактиране] Биография
Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. След завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС "Ал. Стамболийски" (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" ("Ал. Стамболийски" и "Врабча 1"). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС "Ал. Стамболийски". През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. През март 1941 с помощта на чужди разузнавания подготвя сваляне на правителството посредством преврат, съпроводен с нахлуване на югославски войски в България[1]. След неуспеха на заговора минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България".
Завръща се в България в края на септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради противопоставянето му на Българската работническа партия - комунисти (БРП-к) и на отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на БЗНС, а скоро след това е изключен от неговите редове и арестуван. Спасен е с измама от агенти на английското разузнаване. Няколко месеца се укрива във вилата на американския представител в София. Напуска отново страната през май същата година. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. "Земеделски комитет" ("Зелен фронт") със задача да се бори против комунистите в Източна Европа. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира в емиграция.
