Данък върху добавената стойност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък. С него се облагат продажбите, като в крайната фаза се плаща от потребителите на стоката или услугата. В някои страни като Австралия, Канада, Нова Зеландия и Сингапур този данък се нарича "данък върху стоките и услугите (goods and services tax - GST)", а в Япония се нарича "данък върху потреблението (consumption tax)". ДДС е косвен данък, тоест данъкът се дължи на държавата от някой различен от лицето, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност той се плаща от купувача, тъйкато е включен в цената на стоките. ДДС до голяма степен определя равнището на цените на стоките. Тъй като ДДС се разглежда като данък върху потреблението, то износът (на стока или услуга - чието потребление се извършва извън границите на държавата) по правило е освободен от ДДС или данъкът се възстановява. През последните десетилетия се разширява практиката на възстановяване на ДДС за чужди граждани при/след илизането им от страната продавач. Крайният потребител, закупил стока в страната, където живее, няма право на възстановяване на ДДС. Това обаче не се отнася за физическите лица (при определени условия) и юридически лица, регистрирани по закона за ДДС. Те имат право на приспадане или възстановяване на дънъка върху покупките на стоки или услуги. ДДС е създаден през 1954 от френския икономист Морис Лоре (Maurice Lauré), изпълнителен директор на френската данъчна администрация (Direction générale des impôts, as taxe sur la valeur ajoutée - TVA). Най-напред е обложил с ДДС големите френски компании през април 1954, а на по-късен етап - всички компании. Във Франция ДДС е най важният източник на приходи за държавата, представляващ около 45% от нейните общи приходи.