Девене
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Девене е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, Област Враца.
| Девене | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Враца |
| Община: | Враца |
| Население: | 1 119 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 218 м |
| Пощ. код: | 3065 |
| Тел. код: | 09182 |
| Геогр. положение: | 43° 25' сев. ш. 23° 37' изт. д. |
| МПС код: | ВР |
| Кмет или наместник | |
| Ценко Гергов | |
Съдържание |
[редактиране] География
с.Девене е разположено на 26км.северно от гр.Враца.Съседни села са: от изток- Борован,
Оходен и Баница, от юг- Чирен, на запад- Галатин,Осен и Три кладенци и на север- Малорад.
Преди милиони години в района на днешното с.Девене се е издигала западната част на така
наречената Маркова(или Тлаченска)антиклинала.Впоследствие при нагъването на земната кора тук става най-голямото и потъване.Над повърхността останала само източната и част,известна днес под имената Борованска могила и Тлаченски възвишения.
От съседните височини и най-вече от синклиналата Милин камък постепенно се свличали глини
и други материали,които запълнили хлътнината.Така с течение на хилядолетия девенският край придобива сегашния си вид.Днес само скалистите височини при селото ни напомнят за най-високите върхове на потъналата антиклинала.
("Девене в миналото"-Богдан Николов)
[редактиране] История
Името Девене е много старинно. Произлиза от индоевропейската дума dhew(i)na или dhew-eina и буквално значи извор. Голяма част от наименованиятя на местностите около Девене също имат старинен произход. На изток от Девене са: Дунчов рог(местността е като рог,събират се няколкопадини), Фиков дол, Церака(от дървото
цер- лат. Quercus cerrus), Горен и Долен Мираш(мястото е равно и неплодородно,при големи дъждове изкисва), Арт (вер.от рът,ръта,рид,рида), Чуй петел(Според преданието девенци и борованчаниимали спор за тая местност.Като не могли да се споразумеят,решили - на което село първи се чуят петлите тук,тяхно ще е.Чули са се девенските), Гульовица и изворите Драгановец и Стублата, Боровански кладенец, Пикльовец(извор със слабо течаща вода), Песъга (мястото е песъчливо), Дражов дол, Букора(от дървото бук) и Белчовец(извор,през 1937г.направен на чешма).
Местностите на север са: Рибиня(на местен изговор Рибиньъ - местността около реката), Обреща(дълъг бряг,изложен
на слънцето), Могилките, Копровица, Нанова падина, Пеев дол, Дръмката, Триклажденски път, Станчови поляни, Дуньите, Горен и Долен Млекан(според местното обяснение в м.Млекан тревата е доста сочна и добитъка дава много мляко от нея) и Зли дол.
На запад: Керкезкото( до Освобождението имало селище от черкези - колонисти),Усова падина(при спор за тази мера
девенци и осенци са стигнали до бой. Името е от турчина Усо,свързано с друго едно предание), Вълканица - извор, Киркижов дол и Нонинското бранище.
И на юг са местностите: Янкулов мост, Рушидовото(през турско тук е бил чифликът на турчина Рушид бей), Горните лозя
и Банишки шумак.
Наскоро след кърджалийските размирици в Девене пламнала чумна епидемия. За дасе предпазят от тази болест,суеверните
люде направили рало от цяло дърво,впрегнали в него два вола близнаци и обиколили с бразда селото. Там,дето започвала и завършвала браздата,закопали ралото и поставили каменен оброк. Всяка година на св.Кузман и св.Дамян селото правело служба и колело черна овца.
Друг оброк населението е почитало на Могилата при Хойсовата круша. На Илинден тук се е колела овца и са правили служба
за дъжд.
Третият оброк е на Върха(Връъа). Мястото и сега се нарича Кръста.Имало е голям каменен кръст.Служено му е на св.Тройца,
като са клали овца,за да им се "наспори берекет". По-късно девенци започнали да служат на Долното езеро на същия ден, дето колели ялова крава.Тук също влагали вяра за изобилие.
Според едно предание в
