Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Девин — Уикипедия

Девин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: препратки, форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



Девин (до 1934 година Дьовлен) е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян и е в близост до кк Пампорово и град Чепеларе. Градът е трети по големина в областта след Смолян и Златогради е административен център на община Девин.

Девин
Герб на Девин Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Смолян
Население: 7 755
Надм. височина: 715 m
(в централната част;
отделни квартали достигат
до 800 m) м
Пощ. код: 4800
Тел. код: 03041
МПС код: СМ
Кмет
Юлиян Велков Семчев
Адрес на общината
ул. "Дружба" № 1
тел.: 03041/21-74, факс: 03041/26-61


Съдържание

[редактиране] География

Град Девин е разположен в центъра на Средните Родопи,в долината на река Въча, на 720 м. надморска височина. Намира се на 196 км. от столицата София, на 70 км. от втория по големина град в България – Пловдив, на 45 км. от град Смолян и на 35 км. от курортен комплекс Пампорово.Водното богатство на региона е значително и е едно от най-значителните природни богатства. По-значителни водни потоци са реките Въча, Девинска, Мугленска, Триградска. Други водоизточници – язовири, карстови извори, множество топли и минерални извори с температури от 16 до 76 0С.Климатът е преходно-континентален с характерни по-ниски летни температури. Средногодишните температури са 4-10 С в зависимост от височината на района. Най-ниските през зимата достигат до –10 С, а най-високите през лятото до 30-33 С.

  1. виж Страница

[редактиране] История

Град, подреден амфитеатрално в Девинската котловина, пренесъл през времето своето минало. Връщайки се назад във времето, докосва езика на траките - Девин, Дьовлен, Диовлинг.

Този край е уникално поселище и старо вървище. В района (Триград, Ягодина, хижа „Орфей") има палеолитни находища отпреди 25-30000 години: хромели, овъглено жито, оръдия от кост, амулети, идоли, ножове, длета, пробои, игли, резци и други.

През новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха (V-ІІ хил. пр.н.е.) населението в Девинския край е живяло в открити селища и пещери. То развива висока материална и духовна култура, общувайки с развитите околни земи. Големи културни групи се обособяват в пещерните обиталища по течението на Ягодинска и Триградска река.

В Голямата пещера при село Ягодина са открити следи от живот, започвайки от края на новокаменната епоха и преминаващ през всички периоди до Средновековието. Най-горният етаж на пещерата, чието обширно предверие и някои от галериите са служили за жилища на древните обитатели на района, се намира на 1145 м надморска височина. Особено голям интерес представляват изработените на ръчно грънчарско колело характерни съдове с биконична форма: паници, купи, съдове-хранилища, вазовидни съдове, чаши. Орнаментацията е от разноцветна охра в комбинация с графит. Основните мотиви, рисувани върху съдовете, са спираломеандър, широки ленти, комбинации от тънки и широки ленти, вписани триъгълници.

Девинският край е обитаван от местните тракийски племена от края на бронзовата епоха (XIV в. пр.н.е.) до късната античност (IV в. сл.н.е.). Най-разпространените археологически паметници на тракийската култура са многобройните тракийски могили, селища и крепости (Борино, Ягодина, Триград, Грохотно, Върбово, Стойките, Девин и други). Върху територията на Девинския край са регистрирани значителен брой тракийски светилища, възникнали още през XIII в. пр.н.е. върху голи скални върхове. Светилища е имало на Виденица и местността Станилово бърде от елинистическата епоха.

В Триград е открита бронзова статуетка на бог Дионис, край местността Забрал -статуетка на бог Хермес. Древни дири има и по старите тракийски пътища, използувани по-късно и през римската епоха. Ценни монетни находки и други предмети доказват търговския и културен обмен на Девинския край с древна Гърция и земите на Адриатическото крайбрежие. Траки, славяни и прабългари се сливат в една обща и вечна сплав, раждаща България. Християнските гробища, разкрити в центъра на днешния град, говорят за единния произход на това население. Османското нашествие в Родопите, започнало през 1371 година, почернило планината. Най-страшно било помохамеданчването при султан Мехмед IV-Ловеца. През 1671 година той дошъл в Доспатския балкан със свита от 3000 души и събрани над 20-30000 викачи. Това не било само лов на дивеч, но и лов на непокорните планинци. Като смерч минал страшен народолом. Но оцелели българският език, носиите, имената на местностите, обредите, песните, преданията, юнашките и хайдушките подвизи.

Най-старият документ известен засега за град Девин е от 1576 година - турски списък на дребни скотовъдци, в който са изброени български имена: Вълчо, Стоян, Михо, и други.

През 1878 година русите превалили през Рожен. Зазорила свободата, но радостта от нея била кратка. Много скоро този край бил отново откъснат от българските земи и подложен на свиреп гнет. В този период (1878-1912) се заредили убийства, обири, грабежи, тежки данъци. До 1912 година, когато по време на Балканската война Девинският край е освободен. Тъй скъпата свобода е извоювана с щиковете на 21-и Средногорски полк с командир полковник Владимир Серафимов (7.Х.1912 г).

През 1913 г. в града е открито българско училище, а през 1923 г. — читалището „Родопска просвета“.

ИСТОРИЧЕСКИ И АРХИТЕКТУРНИ ОБЕКТИ 1.“Катя Ванчева”-Паметник-гр. Девин-Достъпно за разглеждане; 2.“Калето”-Историческа местност-гр. Девин-Достъпно за разглеждане, фотографиране, къмпинг; 3.“Свети Пантелеймон”-Параклис-гр. Девин-Достъпно за разглеждане; 4.“Свети Иван Рилски”-Църква-гр. Девин-Достъпна за разглеждане; 5.“Свети Георги”- Параклис-гр. Девин-Достъпно за разглеждане; 6.“Свети дух”- Параклис-гр. Девин-Достъпно за разглеждане; 7.“Свети Илия”-Параклис-гр. Девин-Достъпно за разглеждане; 8.“Трайчо Костов”-Релефна паметна плоча с неговия образ-гр. Девин-Достъпна за разглеждане; 9.Късноантичен некропол-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 27/76 г. с. Беден; 10.Останки от селище -Сухия връх-Археологически паметник на културата – ДВ, бр.27/76 г. с. Беден; 11.Средновековен некропол-Археологически паметник на културата–ДВ, бр.27/76 г.-с.Беден, местн.“Каурското гробе”; 12.Средновековен некропол-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 27/76 г. с. Беден, местн. “Бучек”; 13.Средновековен манастир-Археологически паметник на културата - ДВ, бр. 41/76 г. с. Беден, местн. “Голямата черква”; 14.Средновековен некропол-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. с. Беден; 15.Късноантично и средновековно селище-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. с. Беден, местн. “Малката и голямата черква”; 16.Тракийско селище-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г.с. Беден, до стоп.двор; 17.Средновековно селище-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. с. Беден; 18.Късноантичен некропол-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. с. Беден, местн. “Черешево”; 19.Средновековен некропол-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. с. Беден, местн. “Черешево”; 20.Селище-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 27/76 г. с. Брезе, връх Свети Никола; 21.Некропол-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 27/76 г.с. Брезе,връх Свети Никола; 22.Мост от периода на Възраждането-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 27/76 г. с. Гьоврен; 23.Средновековен некропол-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 27/76 г. Гр. Девин, ул. “Родопи”; 24.Средновековна крепост “Калето”-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 27/76 г. Гр. Девин, местн. “Калето”; 25.Некропол-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 27/76 г.Гр. Девин, местн. “Потреба”; 26.Средновековно селище-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. Гр. Девин, местн. “Селището”; 27.Античен и средновековен некропол-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. Гр. Девин, местн. “Сушия”; 28.Мост от периода на Възраждането-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. Гр. Девин, местн. “Кемера”; 29.Мост от периода на Възраждането-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 27/76 г. с. Лясково; 30.Антично (римско) селище-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. с. Селча; 31.Средновековна крепост-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. с. Триград; 32.Тракийско селище – пещера “Горни раж - 1”-Археологически паметник на културата – ДВ,бр.41/76 г. с. Триград; 33.Праисторическо и тракийско селище – пещера “Горни раж - 3”-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. с. Триград 34.Тракийско селище – пещера “Суходолска каба”-Археологически паметник на културата – ДВ, бр. 41/76 г. с. Триград.

[редактиране] Религии

християнство и мюсюлманство Картинка:DSC00037.jpg

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

== Обществени институции ==Община Девин, Исторически музей, Културен дом, Читалище "Родопска просвета", Автогара Картинка:Info Devin.doc



[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

Към читалище "Родопска просвета" в гр. Девин функционира исторически музей. В него са изложени около 2000 експоната, отразяващи културно-историческото развитие на района. Повече от половината от експонатите са събрани с дарения на жители от гр. Девин и общината. Музейни и етнографски сбирки Музейната сбирка при читалище “Родопска просвета” – Девин е открита на 04.11.1983 г.. В нея се съхраняват над 2000 експоната. Тя е обособена в различни зали. 1.Археологическа зала-В нея са изложени експонати от късния палеолит /12 000 г. пр.н.е./. Експонатите са намерени при разкопки в село Жребово, пещерите – “Горен раж”, “Суходолска”,”Харамийска”. В залата има експонати от медно-каменната, бронзовата и желязната епоха. Изложени са експонати от античната и средновековната епоха. 2.Етнографска зала- Изложени са родопски носии от околностите на Община Девин – козяци, китеници, чорапи, родпски торби, накити. 3.Зала – Бит и култура - Изложените експонати са от животновъдството, ковъчеството и тъкачеството. 4.Животновъдство – ескпонати – мандражийска каца, ведра, стари орала и др. експонати. 5.Тъкачество – изложени са гребени за стан, родан за предене на вълна, тъкачета за стан, масури, калами и изтъкани родпски халища. 6.Ковачество – изложени са стари сечева за желязо, духало за въглени и някои други експонати. 7.Съвременна зала - Изложени са експонати от съвремеността - картини.

[редактиране] Редовни събития

Фолклорно – обреден календар

1.“Лисичево”-събор гр. Девин - август - Традиционен събор, ежегодно провеждащ се в туристическата м. Лисичево – землище на гр. Девин - Възможност за участие на туристи в организираните мероприятия; 2.Празник на гр. Девин и минералната вода - Честване - гр. Девин - 4. октомври - Ежегодно честване на празика на града и минералната вода - Възможност за участие на туристи в организираните мероприятия; 3.Коледуване - Честване - гр. Девин - 24 /25. декември - Честване на Рождество – Христово, вкл. дефилета по града и посещения в детски градини, институции, предприятия и частни домове -Възможност за участие като странични наблюдатели; 4.Гергьовден - Честване деня на Свети Георги - гр. Девин - 6. май - Виене на китки, молебен, корбан, спортни мероприятия - Възможност за участие на туристи в организираните мероприятия; 5.“Прогонване на змията /зимата/” - Обред - гр. Девин, с. Грохотно, с. Триград - 14. март -Палят се огньове от слама пред домовете за прогонване на змиите и злините. В с. Триград със запаления огън се обикаля къщата - Възможност за наблюдение и участие на туристи; 6.“Предой” - Обред - гр. Девин, с. Триград - 2. юни - Първият ден, когато овцете се изкарват на мандра - Възможност за наблюдение от туристи; 7.“Сределето” - Обред - гр. Девин и останалите населени места - 2. август - В навечерието на празника се берат цветя и се правят на китки, които се оставят на открито под звездите. В деня се събират в общ казан и се наричат поотделно. Пеят се ритуални песни - Възможност за наблюдение от туристи; 8.“Сределето” - Обред - с. Триград - 4. август - Виене на китки и наричане за здраве -Възможност за наблюдение от туристи; 9.“Орфически мистерии” - Фестивал - с. Триград - август - Представяне на легендата за Орфей и Евридика,ритуал – жертвоприношение, Хващане на “жив” огън, открита дискотека - Възможност за наблюдение и участие от туристи.

[редактиране] Личности

Велко Кисимдаров - самобитен дърворезбар =>> http://velkokissimdarov.atspace.com

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

Обекти за спорт, свободно време и развлечения

1.Парк “Острова” - парк в гр. Девин - използва се целогодишно; 2.Стадион с лекоатлетическа писта - Спортно съоръжение - гр. Девин - Целогодишно; 3.Открит плувен басейн - Спортно съоръжение - гр. Девин - не функционира; 4.Открити плувни басейни - Спортно съоръжение, заведение за хранене и развлечение-м.“Струилица, гр. Девин - Май - септември; 5.Комбинирана спортна площадка - Спортно съоръжение - гр. Девин - Целогодишно; 6.“Летен театър” - Спортно съоръжение – площадка с амфитеатрално разположение на местата за сядане - гр. Девин - Целогодишно; 7.Спортна площадка - Спортно съоръжение - с. Брезе - Целогодишно; 8.Спортна площадка - Спортно съоръжение - с. Михалково - Целогодишно; 9.Закрит плувен басейн в Спа хотел “Девин” - Спортно съоръжение - гр. Девин - Целогодишно; 10.Закрит плувен басейн в Спа хотел “Орфей” -Спортно съоръжение - гр. Девин - Целогодишно; 11.Spa хотел “Девин” - Нощен клуб (дискотека)- гр. Девин - Целогодишно; 12.Спа хотел “Орфей” - Нощен клуб (дискотека)- гр. Девин - Целогодишно; 13.Spa хотел “Девин” - Фитнесзала - гр. Девин - Целогодишно; 14.Спа хотел “Орфей” - Фитнесзала - гр. Девин - Целогодишно; 15.Spa хотел “Девин” - Балнеологични и др. процедури - гр. Девин - Целогодишно; 16.Спа хотел “Орфей” - Балнеологични и др. процедури - гр. Девин - Целогодишно.




Туристически обекти, свързани със свободното време, спорт и развлечения Съществуваща туристическа пътека (трасе)- Маркировка - състояние - Интересни обекти за наблюдения в близост до пътеката - Наличие на заслони, места за отдих, фотографиране, пикници -Степен на опазване на естествена им среда - Изисква ли се водач ? - Възможност за медицинско обслужване по маршрута - Транспортен достъп до изходната точка за маршрута 1.Екопътека “Свети дух” - Добро, наличие на табелки,Параклис “Свети дух”,Горски парк, Беседка - Запазена е естествената среда - Не се изисква - Наличие на път, което позволява медицинско обслужване - Да; 2.Екопътека “Струилица – Лъката - Калето” - Добро - Наличие на табелки - Скални образувания,водопад, открит басейн, историческа местност - Наличие на место за отдих и провеждане на пикници, много добра възможност за фотографиране и за риболов - Напълно е запазена естествената им среда - Не се изисква водач - Има възможност за медицинско обслужване за една част от маршрута. На 2/3 от маршрута е възможен достъпа с превозно средство без възможност за паркиране; 3.Пешеходна пътека – “Дяволско гърло” - Добро - Пропастна пещера - “Дяволско гърло” -Наличие на беседка - Напълно запазена - Не се изисква - Има възможност за медицинско обслужване - Да; 4.Връх “Бели ров – Триградски скали” - Наличие на табелки - Триградско ждрело, скални образувания, уникална пророда - Наличие на беседка - Напълно запазена - Изисква се водач - Не -Не; 5.“Триградски скали – Ягодинска пещера” - Наличе на табелки - Ягодинска пещера, скални образувания - Наличие на места за пикници и фотографиране - Напълно запазена – възстановен е стар път - Изисква се водач - Не - Не; 6.Ягодинска пещера – Тешел – х. “Орфей” - Наличие на табелки - Микроязовир “Тешел” , уникална пророда - Наличие на места за пикници, фотографиране - Напълно запазена е естетсвената среда - Изисква се водач - Не - Не; 7.гр. Девин – м. “Лисичево” - Наличие на табелки - Уникална природа и изглед - Наличие на места за отдих и фотографиране - Напълно запазена - Изисква се водач - Да - Да; 8.х. “Орфей” – м. “Лисичево” - Наличие на табелки - Уникална природа - Наличие на места за отдих и фотографиране - Напълно запазена - Изисква се водач - Да - Да; 9.х. “Орфей” – гр. Девин - Наличие на табелки - Уникална природа - Наличие на места за отдих и фотографиране - Напълно запазена - Изисква се водач - Да - Да;

Пътеки, които се ползват от местните хора, но са неусвоени като туристически маршрути Маркировка - състояние - Интересни обекти за наблюдение в близост до пътеката -Наличие на заслони, места за отдих, фотографиране, пикници - Степен на опазване на естествената среда -Изисква ли се водач? - Възможност за медицинско обслужване по маршрута - Транспортен достъп до изходната точка за маршрута; 1.“Лъката – Станилово бърдо – Кастраклийски поляни”-Липсва маркировка; 2.Крепост “Калето”, м. “Лъката” – локализирано е средновековно селище, “Кемеров мост” – римски мост, “Родопски силивряк” – реликтен вид вкл. в“Червената книга”, разнообразие на редки видове животни и растения Наличие на заслони, места за фотографиране, пикници Напълно запазена е естествената среда Изисква се водач - Не - Не; 3.“Девин –Подлъг – Мандрала – Кастраклийски поляни” - Липсва маркировка - Красива гледка – гр. Девин, връх “Гребенец”, долината на река “Въча”, разнообразие на редки видове животни и растения - Наличие на заслони, места за фотографиране и пикници Напълно запазена е естесвената среда - Изисква се водач - Не - Не; 4.“Девин – Равня” - Липсва маркировка - Красива гледка – гр. Девин, връх “Гребенец”, долината на река “Въча”, разнообразие на редки видове животни и растения Места за фотографиране и пикници Напълно запазена е естесвената среда - Не се изисква водач - Не - Да.





[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки

На други езици
Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu