Джордже Енеску
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Джордже Енеску румънски композитор |
|
 |
|
| Роден: | 19 август 1881 Ливен, Румъния |
|---|---|
| Починал: | 4 май 1955 Париж, Франция |
Джордже Енеску (George Enescu - * 19 август 1881, Ливен - † 4 май 1955, Париж ) е бил композитор, цигулар, педагог, пианист и диригент и е считан за най-великият румънски композитор.
Роден е в Ливен, окръг Ботошани, и още в детството си показва извънреден интерес към музиката. Започва да свири на цигулка на 4 годишна възраст, на 5 години изнася първия си концерт и започва да изучава композиране.
През 1888-1894 г. следва в консерваторията във Виена, при музикални светила като Йозеф Хелмесбергер (Joseph Hellmesberger) (цигулка) и Роберт Фухс (Robert Fuchs) (композиция). Бързо навлиза в музикалния живот на Виена, като интерпретира при концертите си произведения на Йоханес Брамс, Пабло Сарасате, Менделсон и др., като предизвиква възторг у публиката и пресата, въпреки, че е едва на 12 години.
След завършването на Виенската консерватория със сребърен медал, продължава следването си в Консерваторията в Париж (1895-1899 г.). На 6 февруари 1898 г. е дебютът композитор в Париж със симфонична сюита - Опус 1 Румънска поема (Poema Română). Също през тази година дирижира концерти в Букурещ и прави рецитали с цигулка. Адмириран от кралицата на Румъния Елизабета, той често е канен да изнася концерти на цигулка в двореца Пелеш в Синая.
От първите години на 20 век са най-известните му произведения, сред които двете Румънски рапсодии (1901-1902 г.), Сюита № 1 за оркестър (1903 г.), Седем песни по стихове на Клемент Маро (Clément Marot) (1908).
Музикалната му дейност е раздвоена между Букурещ и Париж. Същевременно предприема множество турнета из европейските страни.
По време на Първата световна война остава в Букурещ, дирижира IX-a симфония на Лудвиг ван Бетховен (изпълнена за първи път изцяло в Румъния), композиции на Берлиоз, Клод Дебюси, Вагнер, както и собствени произведения: Симфония № 2 (1913 г.), Сюита за оркестър № 2 (1915 г.). През същага година се провежда и първото издание на конкурса за композиция Джордже Енеску.
След войната продължава дейността си в Букурещ и Париж, пътува многократно и до САЩ, където дирижира оркестрите на Филаделфия (1923 г.) и Ню Йорк (1938 г.). Педагогическата му дейност също заема значителна част от времето му. Сред знаменитите му ученици са Кристиян Фера, Артур Гримо и Йехуди Менухин. Последният – виртуоз със задълбочена култура запазва в себе си истински култ към Енеску, смятайки го за свой духовен баща. "За мен, Енеску ще остане едно от най-истинските чудеса на света. Характерът и фигурата му са отпечатани в душата ми...” " (Йехуди Менухин).
[редактиране] Произведения от зрелия му период
По време на Втората световна война остава в Букурещ, развивайки богата диригентска дейност и окуражавайки творчеството на румънски музиканти като Михай Жора, Константин Силвестри, Йонел Перля, Сабин Дръгой. След войната има концерти заедно с Дейвид Ойстрах, Лев Оборин и Йехуди Менухин, които го посещават в Букурещ и Синая.
През последните години на творчеството си създава Струнен квартет № 2, Камерна симфония за 12 инструмента, довършва Симфонична поема Vox Maris за сопрано, тенор, хор и оркестър, скицирана още през 1929 г., Симфонии №. 4 и 5, останали недовършени.
При установяването на комунистическата диктатура в Румъния, емигрира в Париж, където умира в нощта на 3 срещу 4 май 1955 г.
[редактиране] Паметници на Енеску
- В Букурещ се намира Мемориалният музей "Джордже Енеску ";
- Край Онещ е домът (бивш конак), дарен от Енеску на Румънската държава с условието тук да бъде изграден културен център за творци;
- Мемориален дом “Енеску” има и в Синая;
- Бившият палат “Кантакузино” на Букурещката улица “Калеа Викторией” в който е живял композиторът сега е “Дом на музиката”;
- Филхармоничният оркестър със седалище в Румънския Атенеум носи неговото име.
