Дионисий Ловчански
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Дионисий, митрополит Ловчански (светско име Евстатий Пармаков) (Берковица 1840 - Ловеч 1875). До 1867 г. е дякон на Софийския митрополит. Следва богословие в Белградската семинария (1869-1872). Учител в Берковица, един от основателите на читалището. Избран на 14.06.1873 г. за Ловчански митрополит. Когато през 1873 г. екзарх Антим повикал пред Св. Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора, той му казал: «Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.» (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). В Ловеч Дионисий Ловчански разобличава турски злоупотреби и настоява пред турското правителство за разследване. Умира от туберкулоза, според други источници е отровен. Във в. "Знаме" Христо Ботев го споменава "в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!" Според Ботев младият епископ бил отровен, защото изобличил злоупотреби на софийския управител Маасар паша ("българоубиецът [...] джелатинът на Васил Левски") и на ловчанския каймакамин, "изверг в пълен смисъл на думата".
Лит.: Енциклопедия. Българската интелигенция..., С. 1988, с. 209-210
