Долнослав

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Долнослав е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, Област Пловдив.

Долнослав

Данни
Област:	Пловдив
Община:	Асеновград
Население:	289 (13/09/2005)
Надм. височина:	357 м
Пощ. код:	4254
Тел. код:	03328
Геогр. положение:	41° 56' сев. ш. 24° 59' изт. д.
МПС код:	`РВ`
Кмет или наместник
Борислав Костов

[редактиране] География

Селото се намира в южната част на Област Пловдив, където последните склонове на Родопа планина се срещат с Тракийската низина. Намира се на 33 км. южно от град Пловдив, на пътя Пловдив — Кърджали. Съседни населени места - на изток - Тополово, на юг - Горнослав, на север - Стоево, на запад - Червен. Асеновград се намира на 13 км. на запад.

[редактиране] История

Селото има много стара и интересна история от средните векове до днес. Стари наименования - Долно Арбанаси, Долни Арбанас и Арнауткьой.

[редактиране] Религии

Населението изповядва източно-православие. По тържествено се отбелязват празниците Коледа, Великден, Гергьовден, Света Богородица, Ивановден, Йордановден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Петровден, Никулден, Димитровден, Стефановден. Списък на църквите и параклисите в село Долнослав: 1. Черква "Свети Петър и Павел" 2. Параклис " Свети Пантелеймон" 3. Параклис " Свети Костадин и Елена" 4. Параклис " Свети Трифон" 5. Параклис " Света Троица" 6. Параклис " Свети Никола" 7. Параклис " Свети Влас" 8. Параклис " Света Богородица"

[редактиране] Културни и природни забележителности

В местността „Лопките“ се намира праисторическо селище, което е уникално в Европа. През периода 1984–1990 година е проведена археологическа експедиция под ръководството на ст.н.с.Ана Радунчева и н.с. Бистра Колева от Археологическия музей при БАН. По-късно са организирани множество изложби в България и чужбина с експонати от праисторическото селище. Една от тях е „Религията през каменно-медната епоха“, с която се откриха "Филипополските седмици" през 1986 г.

Край селото е преминавал стар римски път към Егейско море.

В селото и неговите околности има много църкви и параклиси — „Св. Петър и Павел“, „Св. Константин и Елена“, „Св. Трифон“, „Св. Влас“, „Св. Никола“, „Св. Троица“, „Св. Пантелеймон“, „Св. Богородица“ и др.

На 1 км. югоизточно се намира язовир „Сушица“, построен през 1969 година.

През селото преминава река Широка, а на 700–800 м. източно от него преминава река Голяма Сушица. В землището на селото има множество по-малки и по-големи извори на бистроструйна студена вода.

От селото се открива изглед към върховете Драганица, Драгойна, Сини връх.

В района на църквата „Свети Петър и Павел“ и „Свети Пантелеймон“ се намират 20 чинара /платани/, един от които е над 800 години.

[редактиране] Редовни събития

Ежегодно в началото на месец август се провежда традиционният християнски празник на селото, възникнал от древни времена „Свети Пантелей“.

[редактиране] Други

В селото развива дейност народно читалище "Иван Вазов", Земеделска кооперация, млекопреработвателно предприятие. В миналото много извество бе дружество "Воден синдикат Сушица", селски футболен отбор "Ракета". До 1975 г. съществува народно основно училище "Христо Ботев"