Едуард I (Англия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Едуард I Дългокракия- 1272- 1307г.
Едуард, наречен Дългокракия, заради високия си ръст е може би най- успешният средновековен монарх. Първите 20 години от царуването му марткират изключителното съдействие между короната и обществото. През тези години Едуард прави важни стъпки към реформиране на правителството, укрепването на територията и дефиниране на външната политика. Той притежава силата, която липсва на баща му да преутвърди кралския прерогатив. Едуард има 6 деца от Елеонор Кастилка до смъртта и през 1290г. и 3 от втората си съпруга- Маргарет, дъщеря на френският крал Филип III.
Едуард се придържа към концепцията за единство на общността и понякога е безскрупулно агресивен за да постигне общо благополучие. Той възприема короната като съдия за правилното развитие на страната и неин главен законодател. Според Едуард кралската власт му е дадена по закон и той трябва да я използва за добруването на населението, но и същият този закон защитава и нуждите на самия крал . Кралят трябва да управлява със съвет, чиито права са под въпрос. Едуард взаимодейства отлично с институциите, но понякога се отклонява от правилата за да постигне целите си.
Едуард използва бюрокрацията , създадена още от Хенри II за да увеличи ефективноста си като монарх. Той разширява администрацията в 4 основни звена: върховен съд, хазна, съвет и управление. Върховният съд проучва и създава легални документи. Приходите в хазната се контролират чрез проверка дейността на местните чиновници. Тези две звена са под контрола на кралят. Едуард развива държавното управление, включващо съветници и чиновници, които пътуват с него. Съветут се състои от министрите, доверени съдии и чиновници, група влиятелни барони и се ръководи от Едуард. Съветът се занимава с дела от голяма важност за кралството и действа като съд за случаи от национално значение.
Юридическите реформи на Едуард намалят феодалната практика. Законът на Глостър спира безогледното разширяване на частните феодални имения и установява принципът, че всички частни избирателни права се делгират от короната. Кралската юрисдикция става върховна. В хазната се създава съд, който да разглежда финансовите спорове, собственоста се дискутира от този съд и той третира като криминални тези случаи, които засягат интересите на краля. Други закони забраняват на бароните да предоставят земи на църквата, насърчават първородството и установяват краля като единственият човек, който може да прави определен феодал васал. Едуард дава възможност земята да стане предмет на търговията.
Постепенно Едуард започва агресивна външна политика. Кампаният за контрола върху Уелс започва през 1277г. и завършва със смърта на Llywelyn ap Gruffydd - управител на Уелс. По подобие на по- ранните монарси едуард построява замъци за да укрепи завоеванието си. През 1301г. първородния сиин на Едуард получава титлата принц на Уелс, титла която се предоставя на престолонаследниците. Едуард има ограничен успех в разширяването на английското влияние в Ирландия. Той създава Парламент в Дъблин и увеличава търговията в някои крайбрежни градчета, но по- голямата част от страната се контролира от едри барони и келтски родови главатари. Благодарение на успешната си дипломация Едуард задържа английските владения във Франция. През 1294г. е въвлечен във война с Франция, след като френският крал Филип IV нахлува в Гаскония. Едуард сключва мир с Франция през 1303г. като задържа тези владения, които са били английски отпреди войната.
Действията на Едуард в Шотландия имат за постигане дадена цел. След смъртта на шотландския крал Александър III , Едуард сключва договор със законната наследница на трона - норвежката принцеса Маргарет, съгласно който тя ще се омъжи за Уелския принц Едуард. Маргарет умира на път за Англия и оставя открит спора за шотландската корона. Едуард арбитрира между 13 претенденти за шотландската корона и избира Джон Балиол. Балиол отдава почит на Едуард като негов лорд, но шотландците се съпротивляват на задължението за военна служба на Едуард. През 1296г. Едуард нахлува в Шотландия, побеждава Балиол, който е принуден да абдикира и шотландските барони му отдават почит, като техен крал. През 1297г. Уилям Уолъс вдига въстание, побеждава английската армия при Стърлинг и нахлува в северните английски графства. През 1298г. Едуард побеждава Уолъс в битката при Фолкърк , но среща трудности в покоряването на Шотландия до пленяването на Уолъс и екзекуцията му през 1305г. Робърт Брус, внук на един от претендентите за трона през 1290г. вдига през 1306г. въстание и през 1314г. побеждава при BANNOCKBURN сина на Едуард- Едуард II. Кампаниите на Едуард в Шотландия са жестоки и безпощадни, което събужда омраза на шотландците към Англия, която продължава с векове.
Усилията на Едуард да финансира войните си във Франция и Шотландия водят до проблеми в отношенията му с благородниците, тъй като Едуард налага данък за лична собственост, за да увеличи приходите на кралската хазна. Парламентът потвърждава Великата харта на свободите и Горската Грамота през : 1297, 1299, 1300, 1301г. и взема решение, че нито един данък не може да бъде наложен без съгласие на Парламента.
Характерът на Едуард е най- точно описан от сър Ричард Бейкър в Хрониката на английските крале: Едуард притежава две мъдрости, които рядко се срещат съчетани : способност да взема бързи и верни решение и способност да се вслушва в съветите на другите. Той не се разгневява лесно, но бъде ли разгневен не може да бъде успокоен бързо. Дори и да е обвиняван за прекомерни понякога данъци, той може да бъде оправдан, че в по- голямата си част тези пари са били използвани за доброто на неговото кралство.
