Едуард VII (Обединено кралство)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Едуард VII - 1901- 1910г.
Едуард VII е роден на 9.11.1841г. Той е най- старият син на кралица Виктория и съпругът и Алберт СаксКобург- Готски. Той взема фамилията на баща си, но въпреки това принадлежи към Хановерската династия. През 1863г. се жени з апринцеса Александра Датска , от която има 3 синове и 3 дъщери. Едуард умира на 6.05.1910г. , след серия от инфаркти.
Едуард притежава много от най- лошите черти на Хановерите. Родителите му го възпитават строго, и той до края на жиеота си помни злонамерено и детството и юношеството си. Сватбата му с Александра му позволява до известна степен да излезе от контрола на майка си. Дори след смъртта на Алберт през 1863г. , Виктория не дава никаква официална политическа роля на сина си. Едуард се бунтува , имайки много любовници, отдавайки се на алкохо, залагания, спорт и пътешествия. Няколко пъти той е намесен в случаи на развод, а съпругата му Александра се превръща в негова сянка.
След смъртта на Виктория през 1910г. Едуард се възкачва на трона, въпреки лошата си репутация. Едуард е много енергичен крал. Многобройните му пътувания зад граница го превръщат в британски посланник в междудържавните отношения. Много от европейските владетели са му роднини, което му позволява да играе активна роля в британската външна политика. Едуард поддържа и много активен социален живот, а модните му вклусове господстват в обществото. Страховете на Виктория се оказват погрешни: действията на Едуард във външната политика оказват голяма помощ на съюзите на Великобритания с Франция и Русия и с изключение на недискретния му интимен живот, той не се компрометира пред нацията.
Социалното законодателство е основната дейност на Парламента при царуването на Едуард. Законът за образованието от 1902г. субсидира второстепенното образование, либералното правителство със серия действия подпомага децата, през 1908г. е гласуван Закон за пенсиите на старите хора. През 1909г. се създават Трудови борси, приема се Законз а здравното осигуряване, което води до конституционна криза, поради недостиг на средства от бюджета за такава социална политика. Бюджета внесен от премиер- министъра Дейвид Лойд- Джордж в Парламента, предвижда увеличаване на данъците на богатите земевладелци и правителството на либералите е бамирано. Новият министър- председател Аскот иска от Едуард да създаде нови прески места , за да може дамине закона, но кралят отказва. Едуард умира по време на конституционната криза на 68 годишна възраст, а кризата е разрешена следващата година.
Въпреки неспокойният личен живот на Едуард и възприемането на майка му за него като разсипник, той води мирна политика, с изключение на Бурската война( 1899- 1902г.), започната още при Виктория.
