Епителна тъкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Епителната тъкан е изградена от плътно разположени една до друга клетки - различни по големина и форма със съвсем малко количество междуклетъчно вещество. Различават се два основни вида епител: покривен и жлезист.

Покривният епител изгражда външният слой на кожата и постила повърхността на вътрешните органи. Клетките могат да бъдат в един или няколко слоя. По форма биват плоски, кубични и цилиндрични.

В органите, които са в непосредсвен допир с външната среда, епителът е многослоен. Броят на слоевете е от 10 до 30. Епителът на кожата, наречен епидермис е многослоен плосък вроговяващ. Многослоен плосък невроговяващ изгражда лигавицата на устната кухина, хранопровода, влагалището. Основната функция на многослойният епител е защитна. Тъй като са изложени непрекъснато на физични и химични въздействия, повърхностните клетки постоянно се излющват и се подменят чред деление на клетките на възпроизводителния слой. Така се запазва целостта на епитела.

Във вътрешните органи - стомах, черва, пикочен мехур, трахея и др., покривният епител е еднослоен. В червата той има всмукваща функция, а в бъбречните каналчета - отделителна. Дихателните пътища са покрити с ресничест епител. Движението на ресничките е обратно на попадналите частици.

Жлезистият епител е изграден от клетки, които произвеждат различни секрети. В някои случаи жлезистите клетки функционират самостоятелно и се разглеждат като едноклетъчни жлези. Такива клетки има в лигавицата на хранисмилателната и дихателната система.