Ерих Мария Ремарк

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: [Допълнение: Ерих Мария Ремарк е автор на 14 романа,една драма,няколко есета,скици и разкази.Ерих Паул Ремарк-както гласи истинското му име-е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк,Северна Германия.Роден е в една година с Бертолт Брехт и Курцио Малапарте.Негови връстници са Ерих Кестнер,Ана Зегерс,Скот Фицджералд,Хемингуей,Сент Егзюпери и Гарсия Лорка.За своето детсвто Ремарк казва:"Израснах в малък вестфалски град,в дребнобуржоазна среда.Родителите ми бяха католици,самият аз често пеех в момчешкият хор на църквата.Нито у дома,нито в църквата срещнах разбиране за моите стремеци към един друг свят,извън моето обкръжение,никой не ме напъти при опитите ми да се оправя сред книгите.Не можех да си представя друго бъдеще освен да стана началник на пощата,учител или аптекар.." В Оснабрюк момчето се учи в католически семинар,но в разгара на Първата световна война полага извънреден изпит и се записва доброволец.Осемнадесетгодишният Ремарк е изпратен като обикновен войник на западния фронт.На няколко пъти го раняват,но той пак се завръща на предната линия;в края на войната е ранен тежко и после дълги години страда от получените увреждания.

След войната Ремарк мечтае да стане музикант,после-художник.Но за да изкара препитанието си,сменя различни професии:за кратко е прогимназиален учител,после счетоводител,кореспондент,амбулантен търговец,посредник на фирма за надгробни паметници,в същото време свири на орган в една църква.Оттогава датират първите му литературни опити.В сп."Ди Шьонхайт" излиза през 1918г. "мирогледното" му стихотворение "Аз и ти",а също и прозаичните скици "Жената със златните очи" и "На младини".Както отбелязва биографът на Ремарк Алфред Антковяк,тези ранни творби издават голяма мирова скръб и малко талант.

Това са годините,когато Ремарк окончателно се насочва към литературата,много чете и се занимава с философията на Ницше и Шопенхауер.В същото време силно впечатление му правят и Кнут Хамсун и Джек Лондон с изобразяваните от тях "силни личности",които гордо се противопоставят на заобикалящият ги свят.
Така Ремарк написва първата си книга-малкия роман "Мансардата на бляновете",който излиза през 1920г.Три години след това,вече 25 годишният писател приема литературното име Ерих Мария Ремарк и започва да публикува програмни есета: "За размесването на скъпи питиета" и "Ръководство за декаденти".Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия,Швейцария,България,Турция. А от 1925г. е фоторедактор в берлинския спортен двуседмичник "Шпорт им билд" и пише рекламни статии за автомобилни гуми,леки коли,яхти,мотори и пр. Публикува есето "Химн за коктейла" /1927/.Наред с това обаче чете Флобер и се възхищава на интелигентността му,опитва се да усвои Стендал силата и яснотата на изображението,вдълбочава се в наскоро излезлия роман на Томас Ман "Вълшебната планина" и в автобиографичната поредица на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време",заради когото научава френски и предприема пътуване из Франция.
Резултатът е още един "декадентски" роман - "Спирка на хоризонта" /1927-28/.Под влиянието на Ърнест Хемингуей "И изгрява слънце",който носи като епиграф думите на Гъртруд Стейн "Всички вие сте изгубено поколение" и цитат от Еклисиаст: "Род прехожда и род дохожда,а Земята пребъдва до сека" и Скот Фицджералдкакто и на цялото американско литературно направление на "суровия стил",Ерих Мария Ремарк се подготвя за своя голям творчески успех.В едно по-късно интервю той описва душевното си състояние през този период по следния начин: "Страдах от доста бурни пристъпи на отчаяние.Опитвах се да ги превъзмогна и постепенно започнах съвсем съзнателно и систематично да издирвам причините за своите депресии.В хода на този обмислен анализ се върнах към преживяванията си от войната.При много познати и приятели наблюдавах съвсем сходни прояви.Всички ние бяхме-и често сме още-неспокойни,лишени от цел,ту екзалтирани,ту безразлични,но в глъбините на душата-безрадостни.Сянката на войната тегнеше над нас дори и когато изобщо не мислехме за нея.В същия ден,когато стигнах до тази мисъл,започнах да пиша без много разсъждения.." За няколко седмици през пролетта на 1928 година Ремарк създава роман,който обаче не смее да публикува,защото му се струва прекалено личен и неактуален.Едва след увещанията на приятели се решава.. и година по-късно в Берлин като отделна книга излиза романът "На западния фронт нищо ново".
Това автобиографично произведение на 30годишният писател става една от най-големите сензации в историята на литературата.Само до края на 1929 година романът е преведен на 12 езика/също и на български/ и само в Германия са продадени милион и половина екземпляра.На другата година е екранизиран в САЩ.На път е да получи Нобеловата награда - все пак наградата получава Томас Ман.
В същото време в Германия се надига срещу Ремарк връждебна вълна.Особено гневен е "протестът" на фашистките кръгове - Адолф Хитлер вече е побликувал книгата си "Моята борба".Обвиняват Ремарк в "литературно предателство към войника от Световната война".Книгите му се забраняват,изгарят се.. но това не пречи на Ремарк да напише продължение на романа си - "Обратният път".Омразата към него се засилва,когато на власт идва Хитлер.Правят се опити и за физическо унищожение на Ремарк.Той е принуден да емигрира,по-това време той създава още 10 романа,сред които особено популярност добиват "Трима другари" ,"Триумфалната арка" ,"Искрица живот" ,"Време да се живее и време да се мре","Черният обелиск","Нощ в Лисабон" и "Сенки в рая".Последната книга излезе след смъртта на писателя - Ремарк почина през 1970 г. в Локарно.
Ремарк не е проповедник,нито моралист-неговото нравствено въздействие се засилва от един принцип,който писателят е установил още в началото на своя път:"Не желая нито да убеждавам,нито да увещавам или да възпитавам моите читатели.Описвам онова,което ме вълнува." 
 Статията е от "На западния фронт нищо ново" /"Началото на пътя" - Венцеслав Константинов/

]