Ескориоза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Екскориоза Екскориозата е описана за първи път през 1887 във Франция от Виала и Раваз. По това време е върлува маната, бордолезовият разтвор тъкмо е бил открит и екскориозата остава не добре проучена, и не е добре преценена истинската и значимост. Масово в Европа се развива през втората половина на 20 век.Болестта е описана и окачествена като бедствена от много автори, между които Агюлон, Пусал/1958/, Барбал и други /1956г/ . Ж.Бюли, И.Бюгаре, Р.Лафон /1972/ съобщават за сериозни атаки болестта в долината на Лоара и долината на Рона.От Франция болестта е пренесена в почти всички лозарски масиви в Западна Европа. В Германия е съобщена за първи път в бивша Западна Германия /1961/, а по късно и в бивша ГДР. От началото до средата на седемдесетте години на миналия век екскориозата е била установена в Белгия, Люксембург, Швейцария, Италия, Израел, Турция /2000/, Китай /1998/, а в Египет /1998/. През изминалата година правителството на Австралия взема допълнителни мерки при вноса на плодове и посадъчен материал от Чили, т. к. болестта в южно-американската страна е със сериозно разпространение. Също през 2005 год. в района на северните езера в САЩ е регистрирано заболяването. Един от причинителите е Phomopsis viticola , докато останалите все още не са установени. Интересно е за тях, че те нападали само плодовете без да засягат леторастите.
У нас болестта е регистрирана за първи път в отделни масиви през осемдесетте години /Наков 1986/
Наименованието екскориоза е било дадено от Раваз /1925/ и то характеризира заболяването по младите лозови леторасти, което се характеризира с напукване на кората. В Германия и в Русия болестта носи името “черни петна” или”черно петносване”.
Като причинители се посочват два патогена - Phoтopsis viticola и Phoтa sp /flacida/. Проучванията у нас показват , че в страната се среща американският тип екскориоза с причинител Phoтopsis viticola, в пикнидиите на който се образуват два типа спори – алфа и бета. Алфа спорите са с овални с размери 8-15µm на 2-5µm, бета спорите са нишковидни и размери им са 25 на 1µm. Основна роля в цикъла на гъбата играят алфа-спорите. Патогенът зимува като пикнидии и мицел по пъпките и по заразените леторасти. През зимният период пикнидиоспорите узряват и извършват заразявания при температура от 1 до 37 Сº, при наличието на вода или относителна влажност 98-100%. Заразата при 8,5Сº се реализира за 13 часа, при 30 Сº за 9 часа, а при 25 само за 5 часа. През пролетта температури в границите на между 15-18Сº и навлажняване за 7-10 часа са достатъчни за осъществяване на обилна инфекция. Лозите са най-чувствителни от развитие на пъпките до поява на 3-4 лист. Патогена заразява директно през младата кора /Наков и др. 1999 г./.
