Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Знак — Уикипедия

Знак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Знак в най-общия смисъл е нещо, което с присъствието си говори за съществуването на друго нещо.

Например:

Димът е знак за огън и горене.

Знакът има материална страна, тоест той има материално присъствие, това е неговата изява; от друга страна знакът има семантика, тоест значение, или (при по-простите знаци) най-малкото смисъл на индикация.

Например:

Димът е индикация за съществуване на огън и горене.

Изучаването на знаците като такива е обект на науката семиотика. Много науки, които по един или друг начин боравят със знаците, директно или индиректно се ползват от научните постижения на семиотиката (например в много голяма степен лингвистиката, но също така и правото).

По-надолу са обяснени по-конкретните употреби на думата знак.

Съдържание

[редактиране] Астрологичен знак

Астрологичните знаци се наричат и слънчеви знаци. Астрологичните знаци имат следните изображения и основни характеристики, т. е. човекът на този знак е:

  • - Овен (основен, огън, личен): самоуверен, импулсивен, съжалителен, енергичен.
  • - Телец (неизменен, земя, личен): находчив, задълбочен, отдаден, спокоен и уравновесен, снизходителен и отстъпчив.
  • - Близнаци (променлив, въздух, личен): логичен, любознателен, повърхностен.
  • - Рак (основен, вода, личен): бранещ и предпазващ, чуствителен, верен.
  • - Лъв (неизменен, огън, социален): щедър, горд, театрален.
  • - Дева (променлив, земя, социален): практичен, ефикасен, критичен.
  • - Везни (основен, въздух, социален): коопериращ се, честен, ленив.
  • - Скорпион (неизменен, вода, социален): страстен, чуствителен, тревожен.
  • - Стрелец (променлив, огън, универсален): свободен, целенасочен и грижовен.
  • - Козирог (основен, земя, универсален): благоразумен, предпазлив, и подозрителен.
  • - Водолей (неизменен, въздух, универсален): демократичен, неконвенционален, безпристрастен.
  • - Риби (променлив, вода, универсален): оригинален и изпълнен с въображение, чуствителен и с лесно отвличано внимание.

[редактиране] Гадания

Гаданията са практики, които чрез извършване на определени действия целят предсказване на бъдещето. Извършват се от хора, които имат някакви магически знания. Гаданията най-често се срещат в приказките. Виж Фолклор. Знакът при гаданията е поличба.

[редактиране] Писмен знак

В писменността (или писмените езици) знакът е изображение, най-често отговарящо на (един) звук. За други типове означения при писменността виж Йероглифи и Писменност.

[редактиране] Езиков знак

Основна статия: Езиков знак

Специфично в лингвистиката на Фердинанд дьо Сосюр езиковият знак е комбинацията на идея, съдържание и на звуков изобразител. Това определение на Сосюр за знак е дадено в неговата книга Курс по обща лингвистика (Cours de linguistique générale) (преведена на български) и в книгата му Природата на езиковия знак (Nature of the Linguistics Sign) - непреведена.

Езиковият знак според Сосюр е съставен от:

  • Означаващо и
  • Означаемо.

Идеята, означаемото, съдържанието на знака (на английски signified, а на френски, както е в оригинала - signifié) е едната страна на знака, докато другата е означаващото, звуковата репрезентация на идеята, материалната страна, звуковият изобразител (на френски signifiant, а на английски - signifier)

[редактиране] Математически знаци

Най-често използваните знаци в математиката са плюс (+) и минус (-). Когато са поставени например пред една цифра, те показват дали съответното число е положително или отрицателно. Виж числа и Таблица на математически символи.

[редактиране] Други:

  1. В зоологията -виж следа.
  2. В медицината- Знак за заболяване Симптом.
  3. Информационни знаци, пътни знаци

[редактиране] В семиотиката

Виж Диади, Триади.

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu