Зрение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зрение e способността на живите същества да възприемат информация за околния свят като улавят и анализират светлинните лъчи, които достигат до специални предназанчени за целта органи — очи.

Зрение притежават само макроскопичните животински видове, тъй като възприемането на светлината (особено направлението на лъчите) изисква относително големи очи, съдържащи оптични елементи (фокусираща леща, бленди и пр.)

[редактиране] Устройство на очите

Зрението е възниквало многократно в процеса на еволюцията, поради което сега живеещите същества притежават различно устроени очи.

Най-големи и с най-съвършена оптика са очите на съвременните гръбначни и главоноги мекотели. Макар да си приличат, очите на тези две групи са възникнали независимо. При гръбначните нервните влакна, събиращи и отвеждащи зрителната информация, се намират пред клетките, непосредствено реагиращи на светлината. При главоногите редът е обратен (това е по-съвършена конструкция, тъй като в окото на гръбначните има тъмно петно, там където зрителният нерв излиза от вътрешността му).

[редактиране] Други типове

Други типове очи са фацетните очи на насекомите и простите очи на някои други групи (прости очи или техни рудименти имат и гръбначните).

[редактиране] Обработка на зрителната информация

Обработката на зрителната информация е сложен процес. Възникването и усъвършенстването на механизмите за възприемане и обработка на зрителна информация са били паралелни. Като пряко следствие животните със сложни очи имат голям и сложен мозък, като очите и мозъка са близко разпложени. Може да се каже, че главният мозък се е развил като концентрация на нервни клетки между очите и устата.