Ивайловград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивайловград е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до река Арда. Градът е административен център на община Ивайловград.
| Ивайловград | |
|---|---|
 41° 32' N, 26° 8' E |
|
| Данни | |
| Област: | Хасково |
| Население: | 4 693 |
| Надм. височина: | 104 м |
| Пощ. код: | 6570 |
| Тел. код: | 03661 |
| МПС код: | Х |
| Кмет | |
| Стефан Танев | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Ивайловград се намира в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на р.Арда и нейните притоци Бяла и Луда река.
Община Ивайловград е разположена в най-югоизточната част на Родопите. На изток и на юг граничи с Република Гърция, а нейни съседи, на север и запад, са общините Любимец, Маджарово и Крумовград.
Климатът на района е преходно-средиземноморски. Територията на общината е 820 кв. км. и попада изцяло в Източно-родопската физико-географска област. Надморската височина се движи от 70 до 700 м. Релефът на региона има добре изразен нискоридов и долинен характер. Картинка: gerb_ivg.jpg
[редактиране] История
Първите сведения за днешния Ивайловград са от ІХ-Х в. Това са епархийски списъци от времето на император Лъв VІ (886-912 г.) и патриарх Николай Мистик, в които се споменава митрополитското средище Лютица. Лютица е известна и от мемоарите на император Йоан VІ Кантакузин (1347-1354 г.), където през 1342-1243 г. достигнали неговите пехотинци. През Средновековието на мястото на село Лъджа, сега квартал на съвременния Ивайловград, се е издигала крепостта Литица (Лютица). Градът е бил разрушен при навлизането на османските турци на Балканите.
По време на османското присъствие и през епохата на българското Възраждане, сведенията за града са оскъдни. В документи, касаещи икономическото, стопанското и политическо състояние на Одринския вилает (района около Одрин, Димотика и Суфлу), се споменава и Ортакиьойската каза като малка и незначителна област във вилаета. Поради междуособиците в Османската империя и кърджалийското движение, в края на ХVІІІ и ХІХ в. започва масово изселване на българското население към Мала Азия.
Освободителната Руско-турска война, Балканската и Междусъюзническата войни, със своите решения, довеждат до нечувана концентрация на българското население от Родопската област, Беломорска Тракия и Мала Азия в пределите на новоосвободена България.
След Освобождението на България от османска власт, според решенията на Берлинския конгрес от 1878г., районът на Ивайловград остава в пределети на турската държава. През 1912г., по време на Балканската война, Източните Родопи попадат в оперативния периметър на Отделната сборна конна бригада под командването на генерал-майор Александър Танев.
През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано Гюмюрджинско автономно управление, с председател Хафъз Сали. На планомерното изтребление на българския национален елемент в Беломорска Тракия дипломатично се придава неофициален характер. Изкуствено създадените трудности и формалности дават възможност на автономистите ефективно да използуват периода до възстановяването на българското административно управление в беломорските региони. Гюмюрджинските автономни чети пристигат в Ивайловград на 29 юли 1913 г. Местното българско население в околията е оставено на произвола на съдбата. С неговата чест, имот и живот започват да се разпореждат развилнелите се башибузуци, дезертьори от турската армия, гръцки и албански шовинисти. Те се възглавяват от Иляз бей, който създава и регионална автономна милиция. Сформирани са пехотни и кавалерийски чети с главатари.
През септември-октомври 1913 г. главорезите от автономните чети убиват, заколват и изгарят в селата Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна общо 335 души - мъже, жени, деца и старци. Затова с пълно основание проф. Любомир Милетич, автор на книгата "Разорението на тракийските българи", пише: "всички са пострадали и то толкова много, че Ортакьойската околия (Ивайловградска околия) може да се каже най-нещастна между пострадалите околии на Нова България.
Унищожени са стотици къщи и стопански пристройки, църкви, училища, читалища. Избити са и местни административни, църковни и просветни дейци. Нанесени са неизлечими психически травми в душевността на местното българско население. Само намесата на XXVII пехотен полк и четите на прославените тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов, предотвратява тоталното обезбългаряване на Ивайловградския край. Едва след това той започва мирния си живот, като един от предните бастиони на българската държава, присъединен към териториалния патримониум на България. След подписването на мирните договори е възобновен процесът на политическо, административно, просветно и културно развитие. Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на Българската държавност.
Христо Нанев
Близо до град Ивайловград се намира уникалната и антична римска "Вила Армира". През 1964г.при строеж на язовир на 1,5км югозападно от кв."Лъджа" на Ивайловград,строителите случайно попадат на следи от антични строежи.При последвалите археологически разкопки са разкрити останките от крайградска вила от периода на римското владичество по нашите земи.Тя става популярна под названието "Вила Армира",произлизащо от името на малка рекичка,приток на р.Арда,на брега на която е построена вилата. Античната "Вила Армира" представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки,разположени на площ от 2200кв м.Жилищната и част,заемаща площ от 978кв м,обхваща голям вътрешен двор,ограден от покрита галерия с колонада(перистил) и басейн(имплувиум) в средата.Около него са разположени помещенията за живеене-трапезария,дневна,кухня,спалня,баня и др.Отоплението на помещенията се е осъществявало чрез хипокауст(подподово отопление,при което пода на сградата е повдигнат на колконки от зидани тухли или керамични тръби,между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища). По време на разкопките са открити добре запазени мозайки с фигурални и геометрични мотиви,капители,ажурни парапети,херми,профилирани фрагменти от колони,пиластри,корнизи и облицовки от мрамор.Намерени са и множество керамични съдове,накити и предмети на бита.Вилата е разкошно имение,помещенията на което освен украсените с мозайки подове,са украсени и с богата мраморна декорация и цветна мазилка.В това отношение,тя безспорно се очертава като най-пищната от всички известни ни досега подобни постройки на територията на римска Тракия.Сгради с подобна мраморна облицовкаса рядко срещани в провинциите на Римската империя.Особено важно е обстоятелството,че степента на съхраненост на декоративните елементи позволява практически пълна възстановка на интериора на сградата. Поради денивелацията на терена,стопанския комплекс към вилата се е съхранил в значително по-лошо състояние.Неговото предназначение е да осигури дейността по експлоатацията на земите,съхранението и обработката на селскостопанската продукция,на инвентара и др.Няма конкретни данни за характера на развиваната селскостопанска дейност. Вилата се обитава да третата четвърт на IVв.Разрушаването и се свързва с голямото опустошение на околностите не Адрианопол през 378г.,когато римската армия под командването на Валент е разбита от готите,а самия император е ранен в боя и отнесен от своите най-близки войни до вила в близост до бойното поле.В последствие,готите откриват това убежище на ранения император,превземат и опожаряват вилата и убиват самия император.Много е вероятно тези събития да са се разиграли именно тук. В близост до "Вила Армира" в землището на с.Свирачи се намира и антична могила,насипана върху каменна основа.Периода на използване на могилата и съоръженията в нея се датира в рамките на римската епоха(I-Vв.)и по-точно в ранния период на управление на император Траян(97-117г.).Вероятно могилата е ползвана като фамилен некропол на собствениците на "Вила Армира". Надгробната могила е с височина около 16м.Могилният насип е разположен върху масивна каменна конструкция с дължина около 200м,ограждаща могилата в основата и.Конструкцията е уникален представител на античната архитектура от началото на римската епоха и без аналог на територията на България.Върху сложно изграден стилобат(основа) от ломен камък и хоросан е била поставена каменна облицовка.Цялата конструкция е работена по предварително изготвен архитектурен планБлоковете от облицовката са с дължина до 3,70м и всеки от тях е дъговидно изрязан при външния си край.Те са стъпаловидно подредени в десет реда.Връзката между тях е от масивни железни скоби,споени с олово.Могилата е насипана от обединени множество малки могилки,като пръстта за тях е взета от околността.Сред насипа са намерени и праисторически материали,вероятно взети от близко разположено селище.
В община Ивайловград се намира и друго ценно наследство от миналото-крепостта Лютица.Тя е една от най-добре запазените в първоначалния си вид средновековни крепости по българските земи.Стените и,ограждащи площ от 14 дка,са запазени на височина до 6 метра и 9имат дебелина от 1,75м.Отбраната им е подсилена с 12 кули,част от които са запазени до първоначалната си височина от 9 м.Кулите са били триетажни и са завършвали с бойна площадка,снабдена със зъбери.Долните етажи на южните кули са използвани като жилищни помещения,а тези на северните-като водохранилища.Това личи много добре от начина,по който е организирано изкачването на бойната площадка на върха на кулите.При тези,които са използвани за жилища,то става чрез вътрешни дървенин стълби,а при кулите,чиито долни етажи са пригодени за водохранилища-чрез долепени до крепостната стена каменни стълби. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император Лъв VI(886-912г.).Разрушавана многократно,в сегашния си вид,тя е построена най-вероятно през XII-XIIIв. по времето на цар Калоян. Известно е,че при османското нашествие по нашите земи Лютица е завладяна без бой.В резултат на това,тя не само,че не е разрушена,но и запазва статута си на епископски център. Старото име на Ивайловград е Ортаккьой-от турски.В буквален превод означава Махала от приятели или Обща махала.
[редактиране] Религии
В града се изповядва само християнство. Няма джамии, синагоги и други религиозни храмове освен христиански, но в града има много помаци и няколко турски семейства.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
В града е създаден самодеен театър, който навърши 90 години.Той се създава през 1914г.Първата играна пиеса е "Нещастна фамилия "на Васил Друмев.Следват "Златната мина "от Ст.Л.Костов, "Хъшове", "Иванко" и "Борислав" на Иван Вазов и др.,които завладяват сцената и сърцата на бъдните ивайловграчани, любители на театралното изкуство.
[редактиране] Музеи
[редактиране] Редовни събития
14 февруари - празник на града 1 юни-Илиева нива: провежда се всяка година в памет на децата,избити от османците преди 200 години.
[редактиране] Личности
- Ивайло Балабанов, поет
- проф. Тодор Бояджиев
[редактиране] Литература
Ивайло Балабанов - поет
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
Използват се много подправки, които всеки може да събере сам в околностите – риган, джоджен, мащерка и др. Ловът и риболовът са широко разпространени и затова се готви много дивеч – глигани, пъдпъдъци, и сладководна риба. Има много майстори на традиционните чевермета, които някои гарнират с мед и студена бира.
