Иван Винаров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
На 15 февруари 2007 г. в Плевен се учреди Дружество "Генерал Иван Винаров" към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - СОСЗР. Определени са близките и далечни задачи на Дружеството.
[редактиране] Генерал лейтенант Иван Винаров (1896-1969)
Иван Цолов Винаров е роден на 24.02.1896 в Плевен. Произхожда от работническо - земеделско семейство.
Участник е в Първата световна война като натрупва значителен военен опит. В края на 1916 г. става член на Българската социал-демократическа партия - тесни социалисти. По задание на партията работи по доставка на оръжие. Иван Винаров е активен сътрудник на нелегалния канал Варна - Севастопол - Одеса. Осъден на затвор за участието си във Войнишкото въстание.
През 1922 г. успява да избяга от затвора и емигрира в СССР. През април 1923 г. става член на Руската комунистическа партия - болшевики. Работи и се учи в Комунистическия университет "Свердлов". От април 1924 до ноември 1925 г. е в състава на Разузнавателно управление на Червената армия и се занимава с прехвърляне на оръжие за Българската комунистическа партия която се подготвя за въоръжено въстание и организира партизанско движение.
Преминава три месечно обучение в специална школа в гр. Тамбов. Извстно време работи в България и Австрия. От януари 1926 до февруари 1929 г. е военен съветник на Китайската народно-освободителна армия. В края на 20-те години встъпва в контакт с Рихард Зорге в Шанхай.
От април 1929 до юни 1930 г. преминава курсове по усъвършенстване на разузнаването. От 1930 до 1933 г. е главен резидент в Австрия. Отговаря за следните еропейски страни: Австрия, Полша, Чехословакия, Румьния, Югославия, Гьрция, Унгария, България, Турция. През 1936 г. завършва Специалния факултет на академия Фрунзе в Москва.
От декември 1936 г. до март 1938 г. е ръководител на разузнавателна организация в Париж. Една от главните задачи на организацията е съдействие на републиканците в Испания.
През юни 1940 г е назначен за преподавател в катедра Обща тактика на академия Фрунзе.
От 1941 до 1944 г. Иван Винаров се занимава с подготовка на българските политически емигранти за водена на партизанска война. През 1941—1942 г. изпълнява разузнавателна задача в Турция. През 40-те години е съветник на Георги Димитров по въпросите на разузнаването.
През 1944 г. участва в прогонването на германските войски от Балканския полуостров. Приносът му към борбата срещу фашизма и хитлеризма е признат и оценен от страните участнички в коалицията против Хитлер.
След 1944 г. в България Иван Винаров е произведен генерал-лейтенант. Командва Строителни войски (тогава „Трудова повинност”).
На 14.09.1957 г. с Разпореждане № 1085 Министерският съвет назначава Иван Винаров за първи заместник-министър на Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата.
На 12.03.1959 г. се закрива Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата. Създава се управление „Пътища” при Министерския съвет и Президиума на Народното събрание с Указ № 213 от 17.03.1959 г. Назначава Иван Винаров за началник на управление „Пътища” към Министерския съвет.
При работата си като военен разузнавач Иван Винаров натрупва огромен опит. Това му помага в неговата дейност като военен и стопански деец. Съвременници отбелязват, че като ръководител на пътното строителство е проявявал изключителна грижа за опазване на природните дадености. В тази връзка и сега еколозите в Плевен го споменават като „баща” на водоемите около Плевен които значително смекчават остроконтиненталниа микроклимат на града.
Свободата на неговото мислене често го води до нестандартни решения, които не могат да бъдат разбрани от необразованите партийни и държавни ръководители по онова време. Малко преди кончината му са отпечатани спомени на генерал Иван Винаров „Бойци на тихия фронт”.
По време на близо четвъртвековната емиграция генерал Иван Винаров поддържа връзки с Плевен и живо да се интересува от развитието на родния си град.
През 1946 г. по негова инициатива се създава Инициатовен комитета за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк „Сокол” в народен парк „Кайлъка”. Генеарала е избран за негов първи председател.
След пенсионирането си се установява в Плевен, ползва малка къща в парк Кайлъка. От 1958 г. до смъртта си е народен представител от Плевен. През 1964 г. му е присвоено званието Герой на социалистическия труд на Народна Република България.
Негова е заслугата за почти четирикратното разширяване на защитената паркова територия, негови са и идеите за изграждането на язовири около Плевен, които да предотвратяват опустошителните наводнения и да смекчават сухия местен климат. За приноса си към развитието на Плевен е обявен за почетен гражданин. След смъртта му къщата, където той прекарва последните години от живота си и край която е погребан, става музеен кът.
През 1990 г. експозицията е закрита и днес къщата е полуразрушена и с Протокол № 27, решение № 785 на Общински съвет - гр. Плевен, 16.02. 2006 г. е включена в списъка на обектите за приватизация. Повредено е и надгробието на Иван Винаров.
През 2006 г. в гр. Плевен бе отбелязана 110 годишнината от рождението на Генерала. По инициатива на местната организация на БСП се създаде инициативен комитет по организиране на честването под ръководството на Валя Минкова – експерт към Военен клуб – Плевен.
По покана на Съюза на офицерите и сержантите от запаса в Плевен с Председател - о.з. полковник Ванко Халачев и технически секретар - доктора на техническите науки, инженер Дончо Пачиков, майор о.р., на честването - 24 февруари 2006 г. е поканен и присъства вицепрезидент на Република България о.з. генерал Ангел Марин.
Честването на 110 годишнина от рождението на Генерал лейтенант Иван Винаров е катализатор за бурното концентриране на съществуващи родолюбиви идеи в средите на запасното офицерство в Плевен. В резултат в течение на 2006 г. се създава и развива сериозна дейност Дружество "Памет" към Общинската отганизация на СОСЗР - Плевен.
В края на 2006 г. за изпълнение на задачите на Дружество "Памет" е регистрирано Сдружение "Памет".
--Doncho 05:39, 1 октомври 2006 (UTC)
